Ezekiel 46

Така казва Господ БОГ: Портата на вътрешния двор, която е обърната на изток, да бъде затворена през шестте делнични дни, а в съботния ден да се отваря и в деня на новолунието да се отваря.

خداوند متعال چنین می‌فرماید: «دروازهٔ شرقی حیاط درونی باید شش روز کاری هفته بسته باشد ولی در روز سبت و در روز جشن ماه نو باز باشد.

И князът да влезе по пътя през предверната зала на портата отвън и да застане при стълба на портата, и свещениците да принасят всеизгарянето му и примирителните му жертви, и той да се поклони при прага на портата и да излезе; но портата да не се затваря до вечерта.

فرمانروا از حیاط خارجی از راه دروازه، داخل اتاق ورودی شود و در کنار چهارچوب دروازه بایستد درحالی‌که کاهنان مراسم قربانی‌های سوختنی و سلامتی او را بجا می‌آورند. آنجا در آستانهٔ دروازه، مراسم ستایش را انجام دهد و سپس از آنجا خارج شود. دروازه نباید تا شامگاه بسته شود.

И народът на земята да се покланя на ГОСПОДА във входа на тази порта в съботите и на новолунията.

در روزهای سبت و جشن ماه نو، همهٔ مردم نیز در برابر دروازه سجده کنند و خدا را ستایش نمایند.

А всеизгарянето, което князът да принася на ГОСПОДА в съботния ден, да бъде шест агнета без недостатък и един овен без недостатък.

در روز سبت، فرمانروا شش برّه و یک قوچ بدون عیب برای قربانی سوختنی به خداوند تقدیم کند.

И хлебният принос за овена да бъде една ефа, а хлебният принос за агнетата — колкото му дава ръка, и един ин маслинено масло за ефа.

با قوچ چهارده کیلو آرد و برای هر برّه هراندازه که دوست دارد آرد بیاورد و برای هر چهارده کیلو آرد باید سه لیتر روغن زیتون بیاورد.

А в деня на новолунието: един юнец от говедата без недостатък, шест агнета и един овен; да бъдат без недостатък.

در جشن ماه نو، یک گاو نر جوان، شش گوسفند و یک قوچ بدون عیب تقدیم کند.

И да принася хлебен принос: една ефа за юнеца и една ефа за овена, а за агнетата — колкото може да даде ръката му, и един ин маслинено масло за ефа.

با هر گاو و قوچ چهارده کیلو آرد و برای هر برّه هر آنچه که فرمانروا می‌خواهد آرد هدیه کند و با هر چهارده کیلو آرد، سه لیتر روغن زیتون هدیه کند.

И когато князът влиза, да влиза по пътя на предверната зала на портата, и по същия път да излиза.

فرمانروا باید از اتاق ورودی از راهی که وارد شده بود، خارج گردد.

А когато народът на земята идва пред ГОСПОДА на определените празници, тогава онзи, който влиза по пътя на северната порта, за да се поклони, да излиза по пътя на южната порта, а който влиза по пътя на южната порта, да излиза по пътя на северната порта; да не се връща по пътя на портата, през която е влязъл, а да излиза през онази, която е насреща.

«هنگامی‌که مردم در جشن‌ها برای ستایش خداوند می‌آیند، هرکس که از دروازهٔ شمالی وارد شود باید از دروازهٔ جنوبی خارج شود و هرکس از دروازهٔ جنوبی وارد شود باید از دروازهٔ شمالی خارج گردد. ایشان نباید از دروازه‌ای که وارد شدند، بازگردند بلکه از روبه‌رو خارج شوند.

И князът да влиза сред тях, когато влизат; и когато излизат, да излизат заедно.

فرمانروا باید با مردم وارد شود و هنگامی‌که ایشان خارج می‌شوند، بازگردد.

И на празниците и по празничните времена хлебният принос да бъде една ефа за юнеца и една ефа за овена, а за агнетата — колкото му дава ръка, и един ин маслинено масло за ефа.

در جشن‌ها و روزهای معیّن شده، هدیهٔ آردی برای هر گاو چهارده کیلو و برای قوچ چهارده کیلو و برای هر برّه هر چقدر که شخص می‌خواهد و سه لیتر روغن زیتون با چهارده کیلو آرد می‌باشد.

А когато князът принася доброволно всеизгаряне или доброволни примирителни жертви на ГОСПОДА, тогава да му се отваря портата, която е обърната на изток, и да принася всеизгарянето си и примирителните си жертви, както прави в съботен ден; и когато излезе, да затворят портата, след като е излязъл.

«هنگامی‌که فرمانروا می‌خواهد داوطلبانه به خداوند قربانی بدهد، چه قربانی سوختنی یا قربانی سلامتی، دروازهٔ شرقی به حیاط درونی برای او باز می‌شود، او باید قربانی‌های خود را مانند روز سبت تقدیم کند و هنگامی‌که خارج می‌شود باید دروازه را پشت سر او ببندند.»

И да принасяш всеки ден във всеизгаряне на ГОСПОДА едногодишно агне без недостатък; всяка сутрин да го принасяш.

خداوند می‌فرماید: «هر روز باید یک برّهٔ بدون عیب برای قربانی سوختنی، جهت خداوند قربانی کنید. این قربانی باید هر روز تقدیم شود.

И към него да принасяш всяка сутрин хлебен принос от една шеста ефа и една трета ин маслинено масло, за да го смесиш с брашното — хлебен принос на ГОСПОДА. Това са постоянни, вечни наредби.

همچنین هر روز صبح باید دو کیلو آرد و یک لیتر روغن زیتون اهدا شود. قوانین این قربانی همیشگی خواهد بود

И ще принасят агнето и хлебния принос, и маслиненото масло всяка сутрин, постоянно всеизгаряне.

برّه، آرد و روغن زیتون باید در هر سحرگاه برای همیشه به خداوند تقدیم شود.»

Така казва Господ БОГ: Ако князът даде подарък на някого от синовете си, това му е наследство; на синовете му ще бъде, това е тяхно притежание по наследство.

خداوند متعال می‌فرماید: «هرگاه فرمانروا قطعه زمینی را که به او تعلّق دارد به یکی از پسرانش هدیه کند، آن زمین جزء املاک خانوادگی به آن پسر تعلّق خواهد داشت.

А ако даде подарък от наследството си на някого от слугите си, ще бъде негов до годината на освобождението, и после ще се върне на княза; това е негово наследство за синовете му, тяхно ще бъде.

امّا اگر فرمانروا از زمین خود به کسانی‌که به او خدمت می‌کنند، بدهد، هنگامی‌که سال آزادی فرا رسد، زمین به فرمانروا تعلّق خواهد گرفت و فقط او و پسرانش می‌توانند به صورت دایمی ‌مالک زمین باشند.

И князът да не взема от наследството на народа и да ги измества от притежанието им. От своето притежание да дава наследство на синовете си, за да не се разпръсва народът Ми всеки от притежанието си.

فرمانروا نباید املاک مردم را از ایشان بگیرد. هر ملکی را که به پسرانش می‌دهد، باید از سهم خودش باشد تا با گرفتن زمین از قوم من، به ایشان ظلم نکند.»

И ме заведе през входа, който беше от страната на портата, при светите стаи за свещениците, които са обърнати на север; и ето, там имаше място отзад на запад.

سپس او مرا از طریق دری که پهلوی دروازه بود به اتاقهای قسمت شمالی که مخصوص کاهنان بود، برد؛ در آنجا مکانی را در انتهای قسمت غربی جنوبی حیاط درونی، به اتاق ورودی که به طرف اتاقهایی که درشان به سوی شمال باز می‌شود برد. این اتاقهای مقدّس برای کاهنان است. او به قسمت غربی اتاق اشاره کرد.

И ми каза: Това е мястото, където свещениците ще варят жертвата за вина и жертвата за грях, и където ще пекат хлебния принос, за да не ги изнасят във външния двор да осветят народа.

او گفت: «اینجا مکانی است که کاهنان گوشت قربانی گناه و جبران خطا را می‌جوشانند و هدایای آردی را می‌پزند تا چیز مقدّسی به حیاط خارجی حمل نشود تا به مردم صدمه‌ای وارد نشود.»

И ме изведе във външния двор и ме преведе по четирите ъгъла на двора; и ето, във всеки ъгъл на двора имаше двор.

آنگاه او، مرا به حیاط بیرونی برد و چهارگوشهٔ آن را به من نشان داد. در هر گوشه آن، حیاط کوچکی بود

В четирите ъгъла на двора имаше заградени дворове, четиридесет лакътя на дължина и тридесет на ширина; и четирите ъгъла имаха една мярка.

به درازای بیست متر و پهنای پانزده متر. همهٔ حیاط‌های چهار گوشهٔ آن یک اندازه بودند.

И в тях имаше ред каменна зидария околовръст, около четирите двора; и наоколо под редовете имаше устроени готварници.

هریک از آنها دیواری سنگی در پیرامون داشتند که در کنار دیوارش اجاقی ساخته شده بود.

И ми каза: Това са готварниците, където служителите на дома ще варят жертвите на народа.

آن مرد به من گفت: «اینجا آشپزخانه‌ای است که خادمان معبد بزرگ، گوشت قربانی اهدایی مردم را در آن می‌پزند.»