Ezekiel 11

И Духът ме вдигна и ме отнесе на източната порта на ГОСПОДНИЯ дом, която е обърната на изток. И ето, във входа на портата — двадесет и петима мъже, и видях сред тях Яазания, сина на Азур, и Фелатия, сина на Ваная, първенци на народа.

I vznesl mne Duch, a přivedl mne k bráně východní domu Hospodinova, kteráž patří na východ, a aj, ve vratech brány té pětmecítma mužů, mezi kterýmiž jsem viděl Jazaniáše syna Azurova, a Pelatiáše syna Banaiášova, knížata lidu.

И ми каза: Сине човешки, тези са мъжете, които измислят неправда, и които замислят зли планове в този град.

Tedy řekl mi: Synu člověčí, to jsou ti muži, kteříž smýšlejí nepravost, a skládají radu zlou v městě tomto,

И казват: Не е време да строим къщи; този град е котел, а ние — месо.

Říkajíce: Nestavějme domů blízko, sic město bude hrnec a my maso.

Затова пророкувай против тях, пророкувай, сине човешки!

Protož prorokuj proti nim, prorokuj, synu člověčí.

И ГОСПОДНИЯТ Дух връхлетя върху мен и ми каза: Говори: Така казва ГОСПОД: Така казахте, доме израилев, и това, което се надига в духа ви, Аз го зная.

I sstoupil na mne Duch Hospodinův, a řekl mi: Rci: Takto dí Hospodin: Tak říkáte, dome Izraelský. Nebo což vám koli vstupuje na mysl, o tom já vím.

Умножихте убитите си в този град и напълнихте улиците му с убити.

Veliké množství zmordovali jste v městě tomto, a naplnili jste ulice jeho zbitými.

Затова, така казва Господ БОГ: Убитите от вас, които постлахте сред него, те са месо, а този град е котел; но вие ще бъдете извадени отсред него.

Protož takto praví Panovník Hospodin: Ti, kteříž jsou zbiti od vás, kteréž jste skladli u prostřed něho, oniť jsou maso, město pak hrnec, ale vás vyvedu z prostředku jeho.

От меч се бояхте, и меч ще докарам върху вас, заявява Господ БОГ.

Báli jste se meče, ale meč uvedu na vás, praví Panovník Hospodin.

Ще ви извадя отсред града и ще ви предам в ръката на чужденци, и ще извърша съд над вас.

A vyvedu vás z prostředku jeho, a dám vás v ruku cizích, a vykonám nad vámi soudy.

От меч ще паднете; на границата на Израил ще ви съдя и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД.

Mečem padnete, na pomezí Izraelském souditi vás budu, a zvíte, že já jsem Hospodin.

Този град няма да ви бъде котел, а вие да бъдете месо сред него; на границата на Израил ще ви съдя.

Město nebude vám hrnec, aniž vy budete u prostřed něho maso, na pomezí Izraelském souditi vás budu.

И ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, в чиито наредби не ходихте, и чиито правила не изпълнявахте, а изпълнявахте правилата на народите около вас.

I zvíte, že já jsem Hospodin, poněvadž jste v ustanoveních mých nechodili, a soudů mých nečinili, a podlé soudů těch národů, kteříž jsou vůkol vás, činili jste.

А когато пророкувах, Фелатия, синът на Ваная, умря. И аз паднах на лицето си и извиках със силен глас и казах: О, Господи БОЖЕ! Ще довършиш ли остатъка на Израил?

Stalo se pak, když jsem prorokoval, že Pelatiáš syn Banaiášův umřel. Pročež padl jsem na tvář svou, a zvolal jsem hlasem velikým, řka: Ach, Panovníče Hospodine, skonání, činíš ostatkům Izraelským.

И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

Tedy stalo se slovo Hospodinovo ke mně, řkoucí:

Сине човешки, братята ти, твоите братя, роднините ти и целият израилев дом, те всички са, на които ерусалимските жители казаха: Отдалечете се от ГОСПОДА, на нас се даде земята за владение!

Synu člověčí, bratří tvoji, bratří tvoji, příbuzní tvoji, a všecken dům Izraelský, všecken dům, kterýmž říkali obyvatelé Jeruzalémští: Daleko zajděte od Hospodina, nám jest dána země tato v dědictví.

Затова кажи: Така казва Господ БОГ: Въпреки че ги отдалечих между народите и въпреки че ги разпръснах по разни страни, пак им бях светилище за малко в страните, където са отишли.

Protož rci: Takto praví Panovník Hospodin: Ačkoli daleko zahnal jsem je mezi národy, a ačkoli rozptýlil jsem je do zemí, však budu jim svatyní i za ten malý čas v zemích těch, do kterýchž přijdou.

Затова кажи: Така казва Господ БОГ: И ще ви събера от народите, и ще ви прибера от страните, където сте разпръснати, и ще ви дам израилевата земя.

Protož rci: Takto praví Panovník Hospodin: Shromáždím vás z národů a zberu vás z zemí, do kterýchž rozptýleni jste, a dám vám zemi Izraelskou.

И ще дойдат там и ще махнат от нея всичките й мерзости и всичките й гнусотии.

I vejdou tam, a vyvrhou všecky mrzkosti její, i všecky ohavnosti její z ní.

И ще им дам едно сърце и ще вложа вътре във вас нов дух. И ще отнема каменното сърце от плътта им и ще им дам сърце от плът,

Nebo dám jim srdce jedno, a Ducha nového dám do vnitřností vašich, a odejmu srdce kamenné z těla jejich, a dám jim srdce masité,

за да ходят в наредбите Ми и да пазят правилата Ми, и да ги вършат. И те ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Бог.

Aby v ustanoveních mých chodili, a soudů mých ostříhali, a činili je. I budou lidem mým, a já budu jejich Bohem.

А на тези, чието сърце ходи според желанията на мерзостите им и гнусотиите им, ще въздам пътя им върху главите им, заявява Господ БОГ.

Kterýchž pak srdce chodilo by po žádostech mrzkostí svých a ohavností svých, těch cestu na hlavu jejich obrátím, praví Panovník Hospodin.

И херувимите вдигнаха крилете си и колелата се издигнаха заедно с тях, и славата на Израилевия Бог беше отгоре върху тях.

Tedy vznesli cherubínové křídla svá i kola s nimi, sláva pak Boha Izraelského nad nimi svrchu.

И ГОСПОДНАТА слава се издигна отсред града и застана на хълма, който е на изток от града.

I odešla sláva Hospodinova z prostředku města, a stála na hoře, kteráž jest na východ městu.

И Духът ме вдигна и ме отнесе във видение чрез Божия Дух в Халдея, при пленниците. И видението, което бях видял, си отиде от мен.

Duch pak vznesl mne, a zase mne přivedl do země Kaldejské k zajatým, u vidění skrze Ducha Božího. I odešlo ode mne vidění, kteréž jsem viděl.

И говорих на пленниците всичките думи, които ГОСПОД ми беше показал.

A mluvil jsem k zajatým všecky ty věci Hospodinovy, kteréž mi ukázal.