James 3

Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-строга присъда.

Neka vas, braćo moja, ne bude mnogo učitelja! Ta znate: bit ćemo strože suđeni.

Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Doista, svi mnogo griješimo. Ako tko u govoru ne griješi, savršen je čovjek, vrstan zauzdati i cijelo tijelo.

Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.

Ubacimo li uzde u usta konjima da ih sebi upokorimo, upravljamo i cijelim tijelom njihovim.

Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

Evo i lađa: tolike su i silni ih vjetrovi gone, a neznatno ih kormilo upravlja kamo kormilarova volja hoće.

Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва!

Tako i jezik: malen je ud, a velikim se može ponositi. Evo: kolicna vatra koliku šumu zapali!

И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.

I jezik je vatra, svijet nepravda jezik je među našim udovima, kalja cijelo tijelo te, zapaljen od pakla, zapaljuje kotač života.

Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;

Doista, sav rod zvijeri i ptica, gmazova i morskih životinja dade se ukrotiti, i rod ih je ljudski ukrotio,

но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.

a jezik - zlo nemirno, pun otrova smrtonosnog - nitko od ljudi ne može ukrotiti.

С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие!

Njime blagoslivljamo Gospodina i Oca, njime i proklinjemo ljude na sliku Božju stvorene:

От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.

iz istih usta izlazi blagoslov i prokletstvo. Ne smije se, braćo moja, tako događati!

Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода?

Zar vrelo na isti otvor šiklja slatko i gorko?

Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода.

Može li, braćo moja, smokva roditi maslinama ili trs smokvama? Ni slan izvor ne može dati slatke vode.

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.

Je li tko mudar i razborit među vama? Neka dobrim življenjem pokaže svoja djela u mudroj blagosti.

Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

Ako u srcu imate gorku zavist i svadljivost, ne uznosite se i ne lažite protiv istine!

Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска;

Nije to mudrost koja odozgor silazi, nego zemaljska, ljudska, đavolska.

защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.

Ta gdje je zavist i svadljivost, ondje je nered i svako zlo djelo.

Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

A mudrost odozgor ponajprije čista je, zatim mirotvorna, milostiva, poučljiva, puna milosrđa i dobrih plodova, postojana, nehinjena.

А плодът на правдата се сее в мир от миротворците.

Plod se pak pravednosti u miru sije onima koji tvore mir.