II Corinthians 4

ideo habentes hanc ministrationem iuxta quod misericordiam consecuti sumus non deficimus

Затова, като имаме това служение, както придобихме милост, не се обезсърчаваме;

sed abdicamus occulta dedecoris non ambulantes in astutia neque adulterantes verbum Dei sed in manifestatione veritatis commendantes nosmet ipsos ad omnem conscientiam hominum coram Deo

но се отрекохме от тайните дела на срама, като не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, а като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

quod si etiam opertum est evangelium nostrum in his qui pereunt est opertum

Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват,

in quibus deus huius saeculi excaecavit mentes infidelium ut non fulgeat inluminatio evangelii gloriae Christi qui est imago Dei

за невярващите, чиито умове е заслепил богът на този свят, за да не би да ги озари светлината на благовестието на славата на Христос, който е образ на Бога.

non enim nosmet ipsos praedicamus sed Iesum Christum Dominum nos autem servos vestros per Iesum

Защото ние не проповядваме себе си — а Христос Иисус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Иисус.

quoniam Deus qui dixit de tenebris lucem splendescere qui inluxit in cordibus nostris ad inluminationem scientiae claritatis Dei in facie Christi Iesu

Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос.

habemus autem thesaurum istum in vasis fictilibus ut sublimitas sit virtutis Dei et non ex nobis

Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.

in omnibus tribulationem patimur sed non angustiamur aporiamur sed non destituimur

Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

persecutionem patimur sed non derelinquimur deicimur sed non perimus

гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени;

semper mortificationem Iesu in corpore nostro circumferentes ut et vita Iesu in corporibus nostris manifestetur

винаги носещи в тялото си умирането на (Господ) Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус.

semper enim nos qui vivimus in mortem tradimur propter Iesum ut et vita Iesu manifestetur in carne nostra mortali

Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Иисус, за да се яви и животът на Иисус в нашата смъртна плът;

ergo mors in nobis operatur vita autem in vobis

така че смъртта наистина действа в нас, а животът – във вас.

habentes autem eundem spiritum fidei sicut scriptum est credidi propter quod locutus sum et nos credimus propter quod et loquimur

А като имаме един и същ дух на вяра, както е писано: ?Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим,

scientes quoniam qui suscitavit Iesum et nos cum Iesu suscitabit et constituet vobiscum

като знаем, че Този, който е възкресил Господ Иисус, ще възкреси и нас заедно с Иисус и ще ни представи заедно с вас.

omnia enim propter vos ut gratia abundans per multos gratiarum actione abundet in gloriam Dei

Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, като се умножи чрез мнозината, да преумножи благодарението за Божията слава.

propter quod non deficimus sed licet is qui foris est noster homo corrumpitur tamen is qui intus est renovatur de die in diem

Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

id enim quod in praesenti est momentaneum et leve tribulationis nostrae supra modum in sublimitatem aeternum gloriae pondus operatur nobis

Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас,

non contemplantibus nobis quae videntur sed quae non videntur quae enim videntur temporalia sunt quae autem non videntur aeterna sunt

които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.