Psalms 129

Пісня прочан. Багато гнобили мене від юнацтва мого, нехай но ізраїль повість!

(По слав. 128) Песен на изкачванията. Много пъти са воювали против мен от младостта ми досега — нека каже сега Израил —

Багато гнобили мене від юнацтва мого, та мене не подужали!

много пъти са воювали против мен от младостта ми досега, но не са ми надвили.

Орали були на хребті моїм плугатарі, поклали вони довгі борозни,

Орачите ораха по гърба ми, проточиха браздите си.

та Господь справедливий, Він шнури безбожних порвав!

Праведен е ГОСПОД, Той разсече въжетата на безбожните.

Нехай посоромлені будуть, і хай повідступають назад усі ті, хто Сіона ненавидить!

Нека се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!

Бодай стали вони, як трава на дахах, що всихає вона, поки виросте,

Нека бъдат като тревата по покривите, която изсъхва преди да порасне,

що нею жмені своєї жнець не наповнить, ані оберемка свого в'язальник,

с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си,

і не скаже прохожий до них: Благословення Господнє на вас, благословляємо вас ім'ям Господа!

нито минаващите казват: ГОСПОДНОТО благословение на вас! Благославяме ви в Името на ГОСПОДА!