Joel 1

Слово Господнє, що було до Йоіла, Петуїлового сина.

ГОСПОДНОТО слово, което беше към Йоил, сина на Фатуил:

Послухайте це, ви старші, і візьміть до вух, усі мешканці землі: чи бувало таке за днів ваших, або за днів ваших батьків?

Слушайте това, старейшини, и дайте ухо, всички жители на земята! Ставало ли е такова нещо във вашите дни или в дните на бащите ви?

Оповідайте про це синам вашим, а ваші сини своїм дітям, а їхні сини поколінню наступному.

Разкажете това на синовете си, а синовете ви — на своите синове, а техните синове — на друго поколение.

Що лишилось по гусені, зжерла те все сарана, що ж зосталося по сарані пожер коник, а решту по конику зжерла черва.

Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът, и каквото остави изедникът, изпояде го унищожителят.

Пробудіться, п'яниці, і плачте й ридайте за виноградовим соком усі, хто вина напивається, бо віднятий він від уст ваших!

Събудете се, пияници, и плачете! И ридайте, всички винопийци, за младото вино, защото се отне от устата ви!

Бо на Край Мій прийшов люд міцний й незчисленний, його зуби як лев'ячі зуби, а паща його як в левиці.

Понеже над земята Ми се изкачи народ, силен и безброен. Зъбите му са зъби на лъв и има челюсти на лъвица.

Виноград Мій зробив він спустошенням, Моє ж фіґове дерево геть поламав, дощенту його оголив та й покинув, галузки його побіліли.

Опустоши лозата Ми и накърши смокините Ми; обели я напълно и я хвърли, пръчките й побеляха.

Голоси, як та дівчина, веретою оперезана, за нареченим юнацтва свого.

Плачи като девица, опасана с вретище, за мъжа на младостта си!

Жертва хлібна й жертва лита спинилася в домі Господньому, впали в жалобу священики, слуги Господні.

Хлебният принос и възлиянието престанаха от дома ГОСПОДЕН; жалеят свещениците, служителите на ГОСПОДА.

Опустошене поле, упала в жалобу земля, бо спустошене збіжжя, вино молоде пересохло, зів'яла оливка.

Полето е запустяло, земята жалее, защото житото е опустошено, младото вино пресъхна, маслиненото масло изчезна.

Засоромилися рільники, голосили були виноградарі за пшеницю й ячмінь, бо вигинуло жниво поля.

Засрамете се, земеделци, и ридайте, лозари, за пшеницата и за ечемика, защото жетвата на полето загина.

Усох виноград, а фіґа зів'яла, гранатове дерево, й пальма та яблуня, і повсихали всі пільні дерева, бо Він висушив радість від людських синів.

Лозата изсъхна и смокинята повехна, нарът, а също палмата и ябълката, всичките полски дървета изсъхнаха; да, пресъхна радостта от човешките синове.

Опережіться веретою, і ридайте, священики, голосіть, слуги жертівника, входьте, ночуйте в веретах, служителі Бога мого, бо хлібна жертва і жертва та лита затримана буде від дому вашого Бога!

Опашете се и оплаквайте, свещеници, ридайте, служители на олтара! Елате, нощувайте във вретище, служители на моя Бог, защото хлебният принос и възлиянията са задържани от дома на вашия Бог.

Оголосіть святий піст, скличте збори, позбирайте старших, всіх мешканців землі до дому Господа, вашого Бога, і кличте до Господа.

Осветете пост, прогласете тържествено събрание, съберете старейшините, всичките жители на страната в дома на ГОСПОДА, нашия Бог, и викайте към ГОСПОДА!

Горе дневі тому! Бо близький день Господній, і прийде він від Всемогутнього, мов те спустошення!

Горко за деня! Защото Денят на ГОСПОДА е близо и ще дойде като опустошение от Всемогъщия.

Чи ж з-перед очей наших не відіймається їжа, з дому нашого Бога веселість та втіха?

Не се ли отне храната пред очите ни, радостта и веселието — от дома на нашия Бог?

Покорчились зерна під своїми грудами, спорожніли комори, поруйновані клуні, бо висохло збіжжя.

Семената изгниха под буците си, житниците опустяха, хамбарите се срутиха, защото житото изсъхна.

Як стогне товар, поголомшені череди, бо немає їм паші, отари спустошені!

Как стене добитъкът! Чердите говеда се скитат, защото нямат пасбище, и стадата овце също гинат.

До тебе я кличу, о Господи, пожер бо огонь пасовища пустині, а жар попалив усі дерева на полі.

ГОСПОДИ, към Теб викам, защото огънят пояде пасбищата на степта и пламъкът изгори всички полски дървета.

Навіть пільна худоба прагне до Тебе, бо водні джерела посохли, огонь же пожер пасовища пустині!

И полските животни също реват към Теб, защото пресъхнаха водните потоци и огън пояде пасбищата на степта.