II Corinthians 4

Δια τουτο, εχοντες την διακονιαν ταυτην, καθως ηλεηθημεν, δεν αποκαμνομεν,

Затова, като имаме това служение, както придобихме милост, не се обезсърчаваме;

αλλ απηρνηθημεν τα κρυπτα της αισχυνης, μη περιπατουντες εν πανουργια μηδε δολονοντες τον λογον του Θεου, αλλα με την φανερωσιν της αληθειας συνιστωντες εαυτους προς πασαν συνειδησιν ανθρωπων ενωπιον του Θεου.

но се отрекохме от тайните дела на срама, като не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, а като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

Εαν δε και ηναι το ευαγγελιον ημων κεκαλυμμενον, εις τους απολλυμενους ειναι κεκαλυμμενον,

Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват,

των οποιων απιστων οντων ο Θεος του κοσμου τουτου ετυφλωσε τον νουν, δια να μη επιλαμψη εις αυτους ο φωτισμος του ευαγγελιου της δοξης του Χριστου, οστις ειναι εικων του Θεου.

за невярващите, чиито умове е заслепил богът на този свят, за да не би да ги озари светлината на благовестието на славата на Христос, който е образ на Бога.

Διοτι ημεις δεν κηρυττομεν εαυτους, αλλα τον Χριστον Ιησουν τον Κυριον, εαυτους δε δουλους υμων δια τον Ιησουν.

Защото ние не проповядваме себе си — а Христос Иисус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Иисус.

Διοτι ο Θεος ο ειπων να λαμψη φως εκ του σκοτους, ειναι οστις ελαμψεν εν ταις καρδιαις ημων προς φωτισμον της γνωσεως της δοξης του Θεου δια του προσωπου του Ιησου Χριστου.

Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос.

Εχομεν δε τον θησαυρον τουτον εις οστρακινα σκευη, δια να ηναι η υπερβολη της δυναμεως του Θεου και ουχι εξ ημων,

Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.

κατα παντα θλιβομενοι αλλ ουχι στενοχωρουμενοι, απορουμενοι αλλ ουχι απελπιζομενοι,

Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

διωκομενοι αλλ ουχι εγκαταλειπομενοι, καταβαλλομενοι αλλ ουχι απολλυμενοι,

гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени;

παντοτε την νεκρωσιν του Κυριου Ιησου περιφεροντες εν τω σωματι, δια να φανερωθη εν τω σωματι ημων και η ζωη του Ιησου.

винаги носещи в тялото си умирането на (Господ) Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус.

Διοτι ημεις οι ζωντες παραδιδομεθα παντοτε εις τον θανατον δια τον Ιησουν, δια να φανερωθη και η ζωη του Ιησου εν τη θνητη ημων σαρκι.

Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Иисус, за да се яви и животът на Иисус в нашата смъртна плът;

Ωστε ο μεν θανατος ενεργειται εν ημιν, η δε ζωη εν υμιν.

така че смъртта наистина действа в нас, а животът – във вас.

Εχοντες δε το αυτο πνευμα της πιστεως κατα το γεγραμμενον, Επιστευσα, διο ελαλησα, και ημεις πιστευομεν, διο και λαλουμεν,

А като имаме един и същ дух на вяра, както е писано: ?Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим,

εξευροντες οτι ο αναστησας τον Κυριον Ιησουν θελει αναστησει και ημας δια του Ιησου και παραστησει μεθ υμων.

като знаем, че Този, който е възкресил Господ Иисус, ще възкреси и нас заедно с Иисус и ще ни представи заедно с вас.

Διοτι τα παντα ειναι δια σας, ωστε η χαρις, πλεονασασα δια την ευχαριστιαν των πλειοτερων, να περισσευση εις την δοξαν του Θεου.

Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, като се умножи чрез мнозината, да преумножи благодарението за Божията слава.

Δια τουτο δεν αποκαμνομεν, αλλ εαν και ο εξωτερικος ημων ανθρωπος φθειρηται, ο εσωτερικος ομως ανανεουται καθ εκαστην ημεραν.

Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

Διοτι η προσωρινη ελαφρα θλιψις ημων εργαζεται εις ημας καθ υπερβολην εις υπερβολην αιωνιον βαρος δοξης,

Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас,

επειδη ημεις δεν ενατενιζομεν εις τα βλεπομενα, αλλ εις τα μη βλεπομενα διοτι τα βλεπομενα ειναι προσκαιρα, τα δε μη βλεπομενα αιωνια.

които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.