Psalms 129

En vallfartssång.  Mycken nöd hava de vållat mig allt ifrån min ungdom      -- så säge Israel --

(По слав. 128) Песен на изкачванията. Много пъти са воювали против мен от младостта ми досега — нека каже сега Израил —

 mycken nöd hava de vållat mig allt ifrån min ungdom,      dock blevo de mig ej övermäktiga.

много пъти са воювали против мен от младостта ми досега, но не са ми надвили.

 På min rygg hava plöjare plöjt      och dragit upp långa fåror.

Орачите ораха по гърба ми, проточиха браздите си.

 Men HERREN är rättfärdig och har huggit av      de ogudaktigas band.

Праведен е ГОСПОД, Той разсече въжетата на безбожните.

 De skola komma på skam och vika tillbaka,      så många som hata Sion.

Нека се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!

 De skola bliva lika gräs på taken,  som vissnar, förrän det har vuxit upp;

Нека бъдат като тревата по покривите, която изсъхва преди да порасне,

 ingen skördeman fyller därmed sin hand,      ingen kärvbindare sin famn,

с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си,

 och de som gå där fram kunna icke säga:  »HERRENS välsignelse vare över eder!  Vi välsigna eder      i HERRENS namn.»

нито минаващите казват: ГОСПОДНОТО благословение на вас! Благославяме ви в Името на ГОСПОДА!