Psalms 142

Masquil de David: Oración que hizo cuando estaba en la cueva. CON mi voz clamaré á JEHOVÁ, Con mi voz pediré á JEHOVÁ misericordia.

(По слав. 141) Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА.

Delante de él derramaré mi querella; Delante de él denunciaré mi angustia.

Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него.

Cuando mi espíritu se angustiaba dentro de mí, tú conociste mi senda. En el camino en que andaba, me escondieron lazo.

Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех.

Miraba á la mano derecha, y observaba; mas no había quien me conociese; No tuve refugio, no había quien volviese por mi vida.

Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми.

Clamé á ti, oh JEHOVÁ, Dije: Tú eres mi esperanza, Y mi porción en la tierra de los vivientes.

Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите.

Escucha mi clamor, que estoy muy afligido; Líbrame de los que me persiguen, porque son más fuertes que yo.

Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен.

Saca mi alma de la cárcel para que alabe tu nombre: Me rodearán los justos, Porque tú me serás propicio.

Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.