Psalms 125

En sang ved festreisene. De som setter sin lit til Herren, er som Sions berg, som ikke rokkes, men står evindelig.

(По слав. 124) Песен на изкачванията. Които се уповават на ГОСПОДА, са като хълма Сион, който няма да се поклати, а стои до века.

Rundt omkring Jerusalem er det fjell, og Herren omhegner sitt folk fra nu av og inntil evig tid.

Както планините обграждат Ерусалим, така ГОСПОД обгражда народа Си отсега и до века,

For ugudelighetens kongestav skal ikke hvile på de rettferdiges arvelodd, forat ikke de rettferdige skal utstrekke sine hender efter urettferdighet.

защото скиптърът на безбожието няма да почива върху дела на праведните, за да не протегнат праведните ръце към беззаконието.

Gjør godt, Herre, mot de gode, mot dem som er opriktige i sine hjerter!

Стори добро, ГОСПОДИ, на добрите и на онези, които са прави в сърцата си.

Men dem som bøier av til sine krokete veier, skal Herren la fare sammen med dem som gjør urett. Fred være over Israel!

А онези, които се отклоняват в кривите си пътища, ГОСПОД ще ги отведе заедно с онези, които вършат беззаконие. Мир на Израил!