Song of Solomon 5

I am come into my garden, my sister, my spouse: I have gathered my myrrh with my spice; I have eaten my honeycomb with my honey; I have drunk my wine with my milk: eat, O friends; drink, yea, drink abundantly, O beloved.

Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си с аромата си; изядох медената си пита с меда си; изпих виното си с млякото си. Яжте, приятели! Пийте, изобилно пийте, възлюбени!

I sleep, but my heart waketh: it is the voice of my beloved that knocketh, saying, Open to me, my sister, my love, my dove, my undefiled: for my head is filled with dew, and my locks with the drops of the night.

Аз спя, но сърцето ми е будно — гласът на любимия ми! Чука: Отвори ми, сестро моя, любима моя, гълъбице моя, съвършена моя! Защото главата ми е пълна с роса, къдриците ми с — нощни капки.

I have put off my coat; how shall I put it on? I have washed my feet; how shall I defile them?

Съблякох дрехата си — как да я облека? Измих краката си — как да ги изцапам?

My beloved put in his hand by the hole of the door, and my bowels were moved for him.

Любимият ми протегна ръката си през процепа и сърцето ми закопня за него.

I rose up to open to my beloved; and my hands dropped with myrrh, and my fingers with sweet smelling myrrh, upon the handles of the lock.

Аз станах, за да отворя на любимия си, и от ръцете ми капеше смирна и от пръстите ми — бистра смирна върху дръжките на ключалката.

I opened to my beloved; but my beloved had withdrawn himself, and was gone: my soul failed when he spake: I sought him, but I could not find him; I called him, but he gave me no answer.

Отворих на любимия си, но любимият ми се беше обърнал и си беше отишъл. Сърцето ми примря, когато ми говореше. Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори.

The watchmen that went about the city found me, they smote me, they wounded me; the keepers of the walls took away my veil from me.

Намериха ме стражите, които обхождат града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми взеха покривалото.

I charge you, O daughters of Jerusalem, if ye find my beloved, that ye tell him, that I am sick of love.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите любимия ми, какво да му кажете? — че съм ранена от любов.

What is thy beloved more than another beloved, O thou fairest among women? what is thy beloved more than another beloved, that thou dost so charge us?

Какво повече е твоят любим от друг любим, о, най-прекрасна между жените? Какво повече е твоят любим от друг любим, че ни заклеваш така?

My beloved is white and ruddy, the chiefest among ten thousand.

Любимият ми е бял и румен, личи между десет хиляди.

His head is as the most fine gold, his locks are bushy, and black as a raven.

Главата му е като най-чисто злато, къдриците му са буйни, черни като гарван.

His eyes are as the eyes of doves by the rivers of waters, washed with milk, and fitly set.

Очите му са като гълъби при водни потоци, окъпани в мляко, красиво поставени.

His cheeks are as a bed of spices, as sweet flowers: his lips like lilies, dropping sweet smelling myrrh.

Бузите му са като лехи с аромати, възвишения с благоуханни растения. Устните му са кремове, от които капе бистра смирна.

His hands are as gold rings set with the beryl: his belly is as bright ivory overlaid with sapphires.

Ръцете му са като златни рула, покрити с хрисолит. Тялото му е като изваяна слонова кост, украсено със сапфири.

His legs are as pillars of marble, set upon sockets of fine gold: his countenance is as Lebanon, excellent as the cedars.

Краката му са като мраморни стълбове, основани на подложки от чисто злато. Изгледът му е като Ливан, превъзходен като кедрите.

His mouth is most sweet: yea, he is altogether lovely. This is my beloved, and this is my friend, O daughters of Jerusalem.

Устата му е пълна със сладост и той целият е желателен. Този е любимият ми и този е приятелят ми, о, ерусалимски дъщери.