Psalms 142

I cried unto the LORD with my voice; with my voice unto the LORD did I make my supplication.

(По слав. 141) Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА.

I poured out my complaint before him; I shewed before him my trouble.

Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него.

When my spirit was overwhelmed within me, then thou knewest my path. In the way wherein I walked have they privily laid a snare for me.

Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех.

I looked on my right hand, and beheld, but there was no man that would know me: refuge failed me; no man cared for my soul.

Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми.

I cried unto thee, O LORD: I said, Thou art my refuge and my portion in the land of the living.

Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите.

Attend unto my cry; for I am brought very low: deliver me from my persecutors; for they are stronger than I.

Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен.

Bring my soul out of prison, that I may praise thy name: the righteous shall compass me about; for thou shalt deal bountifully with me.

Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.