Judges 17

And there was a man of mount Ephraim, whose name was Micah.

И имаше един човек от хълмистата земя на Ефрем, който се казваше Михей.

And he said unto his mother, The eleven hundred shekels of silver that were taken from thee, about which thou cursedst, and spakest of also in mine ears, behold, the silver is with me; I took it. And his mother said, Blessed be thou of the LORD, my son.

И той каза на майка си: Хилядата и сто сребърни сикъла, които ти бяха взети, за които ти изрече клетва и я каза в ушите ми, ето, среброто е у мен; аз го взех. А майка му каза: Благословен да е синът ми от ГОСПОДА!

And when he had restored the eleven hundred shekels of silver to his mother, his mother said, I had wholly dedicated the silver unto the LORD from my hand for my son, to make a graven image and a molten image: now therefore I will restore it unto thee.

И той върна хилядата и сто сребърни сикъла на майка си, а майка му каза: Аз бях посветила среброто от ръката си на ГОСПОДА за сина ми, да направи изваян идол и излят идол. И сега ти го давам обратно.

Yet he restored the money unto his mother; and his mother took two hundred shekels of silver, and gave them to the founder, who made thereof a graven image and a molten image: and they were in the house of Micah.

И той върна среброто на майка си, а майка му взе двеста сребърни сикъла и ги даде на златаря, и той направи от тях изваян идол и излят идол; и той беше поставен в дома на Михей.

And the man Micah had an house of gods, and made an ephod, and teraphim, and consecrated one of his sons, who became his priest.

А човекът Михей имаше дом за богове и направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си да му стане свещеник.

In those days there was no king in Israel, but every man did that which was right in his own eyes.

В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.

And there was a young man out of Beth–lehem–judah of the family of Judah, who was a Levite, and he sojourned there.

А имаше един младеж от Витлеем Юдейски, от рода на Юда, който беше левит и беше чужденец там.

And the man departed out of the city from Beth–lehem–judah to sojourn where he could find a place: and he came to mount Ephraim to the house of Micah, as he journeyed.

И човекът замина от града, от Витлеем Юдейски, за да се засели, където намери; и както вървеше по пътя, дойде до хълмистата земя на Ефрем и до къщата на Михей.

And Micah said unto him, Whence comest thou? And he said unto him, I am a Levite of Beth–lehem–judah, and I go to sojourn where I may find a place.

И Михей му каза: Откъде идваш? А той му каза: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и отивам да се заселя, където намеря.

And Micah said unto him, Dwell with me, and be unto me a father and a priest, and I will give thee ten shekels of silver by the year, and a suit of apparel, and thy victuals. So the Levite went in.

А Михей му каза: Живей при мен и ми бъди отец и свещеник, и аз ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и храната ти. Така левитът влезе при него.

And the Levite was content to dwell with the man; and the young man was unto him as one of his sons.

И левитът реши да остане при човека; и младежът му стана като един от синовете му.

And Micah consecrated the Levite; and the young man became his priest, and was in the house of Micah.

Така Михей посвети левита и младежът му стана свещеник, и беше в къщата на Михей.

Then said Micah, Now know I that the LORD will do me good, seeing I have a Levite to my priest.

Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми направи добро, защото имам левит за свещеник.