Song of Solomon 5

Jeg kommer i min Have, min Søster, min Brud, jeg plukker min Myrra og Balsam, jeg spiser min Honning og Saft, jeg drikker min Vin og Mælk. Venner, spis og drik og berus jer i Kærlighed!

Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си с аромата си; изядох медената си пита с меда си; изпих виното си с млякото си. Яжте, приятели! Пийте, изобилно пийте, възлюбени!

Jeg sov, men mit hjerte våged; tys, da banked min ven: "Luk op for mig, o Søster, min Veninde, min Due, min rene, thi mit Hoved er fuldt af Dug, mine Lokker af Nattens Dråber."

Аз спя, но сърцето ми е будно — гласът на любимия ми! Чука: Отвори ми, сестро моя, любима моя, гълъбице моя, съвършена моя! Защото главата ми е пълна с роса, къдриците ми с — нощни капки.

Jeg har taget min Kjortel af, skal jeg atter tage den på? Jeg har tvættet mine Fødder, skal jeg atter snavse dem til?

Съблякох дрехата си — как да я облека? Измих краката си — как да ги изцапам?

Gennem Gluggen rakte min Ven sin Hånd, det brusede stærkt i mit Indre.

Любимият ми протегна ръката си през процепа и сърцето ми закопня за него.

Jeg stod op og åbned for min Ven; mine Hænder drypped af Myrra, mine Fingre af flydende Myrra, da de rørte ved Låsens Håndtag.

Аз станах, за да отворя на любимия си, и от ръцете ми капеше смирна и от пръстите ми — бистра смирна върху дръжките на ключалката.

Så lukked jeg op for min Ven, men min Ven var gået sin Vej. Jeg var ude af mig selv ved hans Ord. Jeg søgte, men fandt ham ikke, kaldte, han svared mig ikke.

Отворих на любимия си, но любимият ми се беше обърнал и си беше отишъл. Сърцето ми примря, когато ми говореше. Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори.

Vægterne, som færdes i Byen, traf mig, de slog og såred mig; Murens Vægtere rev Kappen af mig.

Намериха ме стражите, които обхождат града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми взеха покривалото.

Jeg besværger eder, Jerusalems Døtre: Såfremt I finder min Ven, hvad skal I da sige til ham? At jeg er syg af Kærlighed!

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите любимия ми, какво да му кажете? — че съм ранена от любов.

"Hvad Fortrin har da, din Ven, du fagreste, blandt Kvinder? Hvad Fortrin har da din Ven, at du besværger os så?"

Какво повече е твоят любим от друг любим, о, най-прекрасна между жените? Какво повече е твоят любим от друг любим, че ни заклеваш така?

Min Ven er hvid og rød, herlig blandt Titusinder,

Любимият ми е бял и румен, личи между десет хиляди.

hans Hoved er det fineste Guld, hans Lokker er Ranker, sorte som Ravne,

Главата му е като най-чисто злато, къдриците му са буйни, черни като гарван.

hans Øjne som Duer ved rindende Bække, badet i Mælk og siddende ved Strømme,

Очите му са като гълъби при водни потоци, окъпани в мляко, красиво поставени.

hans Kinder som Balsambede; Skabe med Vellugt, hans Læber er Liljer, de drypper, af flydende Myrra,

Бузите му са като лехи с аромати, възвишения с благоуханни растения. Устните му са кремове, от които капе бистра смирна.

hans Hænder er Stænger af Guld, fyldt med Rubiner, hans Liv en Elfenbensplade, besat med Safirer,

Ръцете му са като златни рула, покрити с хрисолит. Тялото му е като изваяна слонова кост, украсено със сапфири.

hans Ben er Søjler af Marmor På Sokler af Guld, hans Skikkelse som Libanon, herlig som Cedre,

Краката му са като мраморни стълбове, основани на подложки от чисто злато. Изгледът му е като Ливан, превъзходен като кедрите.

hans Gane er Sødme, han er idel Ynde. Sådan er min elskede, sådan min Ven, Jerusalems Døtre.

Устата му е пълна със сладост и той целият е желателен. Този е любимият ми и този е приятелят ми, о, ерусалимски дъщери.