II Kings 23

Tada kralj posla da se saberu kod njega sve judejske i jeruzalemske starješine.

Тогава царят изпрати и събраха при него всичките старейшини на Юда и Ерусалим.

Kralj potom uzađe u Dom Jahvin s Judejcima, Jeruzalemcima, svećenicima i prorocima i sa svim narodom, od najmanjega do najvećega. I pročita im sve riječi Knjige Saveza koja je nađena u Domu Jahvinu.

И царят се изкачи в ГОСПОДНИЯ дом и с него всичките юдови мъже и всичките ерусалимски жители, и свещениците, и пророците, и целият народ от малък до голям. И прочетоха на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в ГОСПОДНИЯ дом.

Kralj, stojeći na svome mjestu, obnovi pred Jahvom Savez da će slijediti Jahvu i držati se njegovih zapovijedi, pouka i uredaba svim srcem i svom dušom da bi ispunio sve stavke toga Saveza zapisane u ovoj knjizi. Sav je narod stupio u Savez.

И царят застана до колоната и направи завет пред ГОСПОДА да следва ГОСПОДА, да пази заповедите Му и свидетелствата му, и наредбите Му с цялото си сърце и с цялата си душа, за да изпълнява думите на този завет, които са записани в тази книга. И целият народ встъпи в завета.

Kralj je zapovjedio velikom svećeniku Hilkiji, svećenicima drugog reda i čuvarima hramskog praga da iz Svetišta Jahvina iznesu sve bogoslužne predmete što bijahu načinjeni za Baala, za Ašeru i za svu nebesku vojsku. Odredio je da sve to spale izvan Jeruzalema u poljima kidronskim, a pepeo je odnio u Betel.

Тогава царят заповяда на първосвещеника Хелкия, на свещениците от втория чин и на вратарите да извадят от ГОСПОДНИЯ храм всичките вещи, направени за Ваал, за ашерата и за цялото небесно войнство, и ги изгори извън Ерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил.

Uklonio je lažne svećenike koje su judejski kraljevi postavili da pale kad na uzvišicama, u gradovima judejskim i u okolici Jeruzalema; i one koji su palili kad Baalu, suncu, mjesecu, zvijezdama i svoj vojsci nebeskoj.

И премахна жреците на идолите, които юдовите царе бяха поставили и които кадяха по високите места в юдовите градове и околностите на Ерусалим, и тези, които кадяха на Ваал, на слънцето, на луната и на дванадесетте зодии, и на цялото небесно множество.

Izvan Jeruzalema iznio je iz Doma Jahvina, u dolinu kidronsku, Ašeru i spalio ju je u dolini kidronskoj, satro u prah, a prah bacio na groblje sinova pučkih.

Изнесе ашерата от ГОСПОДНИЯ дом извън Ерусалим при потока Кедрон и я изгори при потока Кедрон, стри я на прах и хвърли праха й по гробовете на синовете на народа.

Razorio je stanove posvećenih bludnica koji su bili u Domu Jahvinu i u kojima su žene tkale haljine Ašeri.

Събори и къщите на посветените блудници, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, където жените тъчеха завеси за ашерата.

Iz svih judejskih gradova doveo je svećenike i oskvrnuo je uzvišice gdje su ti svećenici prinosili kad, od Gebe do Beer Šebe. Zatim je srušio uzvišice pred vratima, one koje su bile na ulazu vrata Jošue, upravitelja grada, nalijevo kad se prilazi gradskim vratima.

И доведе всичките свещеници от юдовите градове и оскверни високите места, където тези свещеници бяха кадили, от Гава до Вирсавее, и събори високите места на портите, които бяха при входа на портата на градоначалника Иисус, които бяха отляво при градската порта.

Isto tako svećenici uzvišica nisu mogli uzlaziti žrtveniku Jahvinu u Jeruzalemu, ali su jeli kruhove bez kvasa među svojom braćom.

Но свещениците от високите места не се изкачваха при ГОСПОДНИЯ олтар в Ерусалим, а ядяха безквасни хлябове между братята си.

Oskvrnio je Tofet u dolini Ben Hinom, kako nitko ne bi svoga sina ili kćerku provodio kroz oganj u čast Moleku.

Царят оскверни и Тофет, който е в долината на Еномовите синове, за да не може никой да превежда за Молох сина си или дъщеря си през огъня.

Razagnao je konje koje su judejski kraljevi prinijeli suncu na ulazu u Dom Jahvin, kraj sobe dvoranina Netan Meleka, koja se nalazila u blizini, i spalio je u ognju sunčana kola.

И отмахна конете, които юдовите царе бяха посветили на слънцето във входа на ГОСПОДНИЯ дом, при жилището на скопеца Натан-Мелех, което бе в Парварим, и изгори с огън колесниците на слънцето.

Žrtvenike na krovu koje bijahu sagradili judejski kraljevi i one koje je sagradio Manaše u oba predvorja Hrama Jahvina, kralj je srušio, uklonio ih odatle i bacio njihov prah u dolinu kidronsku.

Царят събори и жертвениците, които бяха върху покрива на горната стая на Ахаз, които юдовите царе бяха направили, и жертвениците, които Манасия беше направил в двора на ГОСПОДНИЯ дом, и като ги срина оттам, хвърли праха им в потока Кедрон.

Uzvišice koje su bile sučelice Jeruzalemu, na južnom dijelu Maslinske gore, i koje je izraelski kralj Salomon bio sagradio Aštarti, sramoti sidonskoj, Kemošu, sramoti moapskoj, i Milkomu, nakazi amonskoj - sve ih je kralj oskvrnio.

Царят оскверни и високите места, които бяха пред Ерусалим, отдясно на хълма на покварата, които израилевият цар Соломон беше построил за Астарта, гнусотията на сидонците, и за Хамос, гнусотията на Моав, и за Мелхом, гнусотията на синовете на Амон.

Razbio je stupove, iskorijenio ašere i njihova je mjesta ispunio ljudskim kostima.

И строши стълбовете, съсече ашерите и напълни местата им с човешки кости.

Isto tako i žrtvenik u Betelu, uzvišicu koju je sagradio Jeroboam, sin Nebatov, koji je naveo Izraela na grijeh, kralj je srušio, oborio žrtvenik i tu uzvišicu, satro kamenje u prah, spalio ašere.

И жертвеника, който беше във Ветил, и високото място, което беше построил Еровоам, синът на Нават, който въведе Израил в грях, и онзи жертвеник и онова високо място събори, и като изгори високото място, стри го на прах; и изгори ашерата.

A kad se Jošija okrenuo i vidio grobove koji bijahu ondje na gori, posla da se sakupe kosti iz onih grobova i spali ih na žrtveniku. Tako ga je oskvrnuo, izvršavajući riječ Jahvinu, koju je objavio čovjek Božji (dok je Jeroboam bio na žrtveniku za vrijeme svečanosti). Okrenuvši se, Jošija baci oči na grob čovjeka Božjeg koji je objavio sve to

И като се обърна и видя гробовете, които бяха там на хълма, Йосия прати и взе костите от гробовете и ги изгори на жертвеника, и така го оскверни според ГОСПОДНОТО слово, обявено от Божия човек, който обяви тези неща.

i upita: "Kakav je ono spomenik što ga vidim?" Ljudi iz grada odgovoriše mu: "To je grob čovjeka Božjeg koji je došao iz Judeje i koji je prorekao sve ovo što si ti učinio s betelskim žrtvenikom."

И той каза: Какъв е този стълб там, който виждам? А градските мъже му казаха: Това е гробът на Божия човек, който дойде от Юда и обяви тези неща, които ти извърши против ветилския жертвеник.

"Pustite ga na miru", reče kralj, "i neka nitko ne dira njegove kosti." Tako su ostale njegove kosti netaknute s kostima proroka koji je došao iz Samarije.

Тогава царят каза: Оставете го, никой да не поклати костите му. И така опазиха костите му заедно с костите на пророка, който дойде от Самария.

Jošija je jednako razorio sve hramove uzvišica koje su izraelski kraljevi sagradili po gradovima Samarije da bi srdili Jahvu i učinio je s njima kao što je učinio u Betelu.

Йосия отмахна и всичките храмове на високите места, които се намираха в самарийските градове и които израилевите царе бяха направили и бяха разгневили ГОСПОДА, и постъпи с тях точно както беше направил във Ветил.

Sve svećenike uzvišica poklao je na žrtvenicima; na njima je spalio i ljudske kosti. Potom se vratio u Jeruzalem.

И изкла всичките жреци от високите места, които бяха там, на жертвениците и изгори върху тях човешки кости. И после се върна в Ерусалим.

Kralj naredi svemu narodu: "Svetkujte Pashu u čast Jahve, Boga svoga, po običaju koji je zapisan u ovoj Knjizi Saveza."

И царят заповяда на целия народ и каза: Направете Пасхата на ГОСПОДА, своя Бог, както е писано в тази книга на завета!

Takva se Pasha nije svetkovala od vremena sudaca koji su sudili Izraelu i za sve vrijeme kraljeva izraelskih i judejskih.

А такава Пасха като тази не беше правена от времето на съдиите, които съдеха Израил, и във всичките дни на израилевите царе или юдовите царе,

Samo je osamnaeste godine kraljevanja Jošijina svetkovana takva Pasha u čast Jahve, u Jeruzalemu.

а чак в осемнадесетата година на цар Йосия се направи тази Пасха на ГОСПОДА в Ерусалим.

Osim toga, sve bajače i sve vračare, sve kućne bogove i idole i sve sramote koje se mogu vidjeti u zemlji judejskoj i Jeruzalemu - sve je to Jošija uklonio da izvrši riječi Zakona, zapisane u knjizi koju je našao Hilkija, svećenik Doma Jahvina.

Освен това Йосия премахна запитвачите на духове и врачовете, домашните идоли и кумирите, и всичките гнусотии, които се намериха в юдовата земя и в Ерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в ГОСПОДНИЯ дом.

Nije bilo prije njega takva kralja koji se obratio Jahvi svim srcem svojim, svom dušom svojom i svom snagom svojom, u svemu vjeran Zakonu Mojsijevu, a ni poslije njega nije mu bilo ravna.

Преди него не е имало цар като него, който да се е обърнал към ГОСПОДА с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, според целия закон на Мойсей. А и след него не се издигна такъв като него.

Ipak Jahve nije odustao od plamena svoga velikoga gnjeva kojim je uskipio protiv Judejaca zbog svih izazova kojima ga je Manaše ljutio.

Но ГОСПОД не се върна от яростта на големия си гняв, с която гневът Му беше пламнал против Юда поради всичките оскърбления, с които Манасия Го беше разгневил.

Jahve je odlučio: "Maknut ću Judejce ispred sebe kao što sam maknuo Izraela; odbacit ću ovaj grad koji sam izabrao, Jeruzalem, i Dom o kojem rekoh: 'Tu će biti Ime moje.'"

И ГОСПОД каза: Ще отхвърля и Юда отпред Себе Си, както отхвърлих Израил. Ще отхвърля и града, който избрах, Ерусалим, и дома, за който казах: Името ми ще бъде там.

Ostala povijest Jošijina i sve što je učinio, zar sve to nije zapisano u knjizi Ljetopisa judejskih kraljeva?

А останалите дела на Йосия и всичко, което извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?

U njegvo je vrijeme faraon Neko, egipatski kralj, krenuo protiv asirskoga kralja na rijeci Eufratu. Kralj Jošija pošao je preda nj, ali ga on ubi u Megidu, pri prvom susretu.

В неговите дни фараонът Нехао, египетският цар, се изкачи против асирийския цар при реката Ефрат. И цар Йосия излезе срещу него, а той, като го видя, го уби в Магедон.

Sluge njegove prenesoše mu tijelo kolima iz Megida, odvezoše ga u Jeruzalem i sahraniše u njegovoj grobnici. Sav narod zemlje primi Joahaza, sina Jošijina; pomazaše ga i proglasiše kraljem namjesto njegova oca.

И слугите му го закараха мъртъв в колесницата от Магедон и го докараха в Ерусалим, и го погребаха в собствения му гроб. А народът на страната взе Йоахаз, сина на Йосия, и го помаза, и го направи цар вместо баща му.

Joahazu bijahu dvadeset i tri godine kad se zakraljio. Kraljevao je tri mjeseca u Jeruzalemu. Njegova se majka zvala Hamitah, kći Jeremije, i bila je iz Libne.

Йоахаз беше на двадесет и три години, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим. Името на майка му беше Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

On je činio što je zlo u očima Jahvinim, sve kao što su činili oci njegovi.

Той върши зло пред ГОСПОДА според всичко, което бяха правили бащите му.

Faraon Neko bacio ga je u okove u Ribli, na području Hamata, da ne vlada u Jeruzalemu i udario je na zemlju danak od stotinu talenata srebra i deset talenata zlata.

А фараонът Нехао го затвори в Ривла, в земята Емат, за да не царува в Ерусалим, и наложи на земята глоба от сто таланта сребро и един талант злато.

Faraon Neko postavio je za kralja Elijakima, sina Jošijina, na mjesto njegova oca Jošije. I ime mu je promijenio u Jojakim. A Joahaza je uzeo i odveo u Egipat te on umrije ondje.

И фараонът Нехао постави Елиаким, сина на Йосия, за цар вместо баща му Йосия и промени името му на Йоаким. А Йоахаз взе със себе си и той дойде в Египет и там умря.

Jojakim je dao faraonu srebro i zlato, ali je nametnuo zemlji porez da bi smogao svotu koju je faraon zahtijevao. Svakome je nametnuo prema njegovu stanju, uzimao srebro i zlato koje je morao davati faraonu Neku.

А Йоаким даде на фараона среброто и златото, но обложи с данък земята, за да даде парите според заповедта на фараона; от народа на земята събра среброто и златото, от всекиго според състоянието му, за да ги даде на фараона Нехао.

Jojakimu je bilo dvadeset i pet godina kad je postao kraljem i kraljevao je jedanaest godina u Jeruzalemu. Materi mu je bilo ime Zebida, kći Pedajina, i bila je iz Rume.

Йоаким беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим. Името на майка му беше Зевуда, дъщеря на Федая от Рума.

On je činio što je zlo u očima Jahvinim, sve kao što su činili i oci njegovi.

Той върши зло пред ГОСПОДА, според всичко, което бяха правили бащите му.