Psalms 129

(По слав. 128) Песен на изкачванията. Много пъти са воювали против мен от младостта ми досега — нека каже сега Израил —

Пісня прочан. Багато гнобили мене від юнацтва мого, нехай но ізраїль повість!

много пъти са воювали против мен от младостта ми досега, но не са ми надвили.

Багато гнобили мене від юнацтва мого, та мене не подужали!

Орачите ораха по гърба ми, проточиха браздите си.

Орали були на хребті моїм плугатарі, поклали вони довгі борозни,

Праведен е ГОСПОД, Той разсече въжетата на безбожните.

та Господь справедливий, Він шнури безбожних порвав!

Нека се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!

Нехай посоромлені будуть, і хай повідступають назад усі ті, хто Сіона ненавидить!

Нека бъдат като тревата по покривите, която изсъхва преди да порасне,

Бодай стали вони, як трава на дахах, що всихає вона, поки виросте,

с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си,

що нею жмені своєї жнець не наповнить, ані оберемка свого в'язальник,

нито минаващите казват: ГОСПОДНОТО благословение на вас! Благославяме ви в Името на ГОСПОДА!

і не скаже прохожий до них: Благословення Господнє на вас, благословляємо вас ім'ям Господа!