Isaiah 26

В онзи ден тази песен ще се изпее в юдовата земя: Имаме укрепен град; спасение ще постави Бог за стени и окоп.

Того дня заспівають у Юдинім краї пісню таку: У нас сильне місто! Він чинить спасіння за мури й примурки.

Отворете портите, за да влезе праведният народ, който пази истината.

Відчиняйте ворота, і хай ввійде люд праведний, хто вірність хоронить!

Ще опазиш в съвършен мир здравия по дух, защото на Теб се уповава.

Думку, оперту на Тебе, збережеш Ти у повнім спокої, бо на Тебе надію вона покладає.

Уповавайте се на ГОСПОДА навеки, защото Господ БОГ е вечна канара.

Надійтеся завжди на Господа, бо в Господі, в Господі вічна твердиня!

Защото събори живеещите нависоко, снижи високостоящия град, снижи го чак до земята, хвърли го дори в пръстта.

Бо знизив Він тих, хто замешкує на висоті, неприступне те місто понизив його, Він понизив його до землі, повалив аж у порох його!

Крак ще го потъпче, краката на сиромаха, стъпките на бедния.

Його топче нога, ноги вбогого, стопи нужденних...

Пътят на праведния е равен. Ти изравняваш пътеката на праведния.

Проста дорога для праведного, путь праведного Ти вирівнюєш.

Да, в пътя на Твоите присъди, ГОСПОДИ, Те чакахме; към Твоето Име и към Твоя спомен е желанието на душата ни.

І на дорозі судів Твоїх, Господи, маємо надію на Тебе: За Ймення Твоє та за пам'ять Твою пожадання моєї душі,

С душата си копнея за Теб нощем; да, и с дълбочината на духа си Те търся в зори, защото, когато Твоите присъди се вършат на земята, жителите на света се учат на правда.

за Тобою душа моя тужить вночі, також дух мій в мені спозаранку шукає Тебе, бо коли на землі Твої суди, то мешканці світу навчаються правди!

Ако се окаже милост на безбожния, той пак няма да се научи на правда; в земята на правотата ще постъпва неправедно и няма да погледне на величието на ГОСПОДА.

Хоч буде безбожний помилуваний, то проте справедливости він не навчиться: у краю правоти він чинитиме лихо, а величности Господа він не побачить!

ГОСПОДИ, ръката Ти е издигната, но те не виждат; ще видят ревността за народа и ще се засрамят; да, огън ще погълне враговете Ти.

Господи, піднялася рука Твоя високо, та не бачать вони! Нехай же побачать горливість Твою до народу, і нехай посоромляться, хай огонь пожере ворогів твоїх!

ГОСПОДИ, Ти ще отредиш мир за нас, защото и всичките ни дела си извършил за нас.

Ти, Господи, вчиниш нам мир, бо й усі чини наші нам Ти доконав!

ГОСПОДИ, Боже наш, други господари освен Теб са владели над нас — само чрез Теб ще изповядваме Твоето Име!

Господи, Боже наш, панували над нами пани окрім Тебе, та тільки Тобою ми згадуємо Ймення Твоє.

Мъртвите няма да живеят, сенките няма да станат; затова Ти си ги наказал и изтребил, и си изличил всеки спомен за тях.

Померлі вони не оживуть, мертві не встануть вони, тому Ти навідав та вигубив їх, і затер всяку згадку про них.

Умножил си народа, ГОСПОДИ, умножил си народа, прославил си Се, разширил си всичките граници на страната.

Розмножив Ти, Господи, люд, розмножив Ти люд, і прославив Себе, всі границі землі Ти далеко посунув.

ГОСПОДИ, в скръбта Те потърсиха, изляха молитвен шепот, когато наказанието Ти беше върху тях.

Господи, в горі шукали Тебе, шепіт прохання лили, коли Ти їх картав.

Както бременна жена, когато наближава да роди, се превива и вика в болките си, такива станахме и ние пред Теб, ГОСПОДИ.

Як жінка вагітна до породу зближується, в своїх болях тремтить та кричить, так ми стали, о Господи, перед обличчям Твоїм:

Станахме бременни, превивахме се, но като че ли вятър родихме — не извършихме спасение за земята и не се родиха жители на света.

ми були вагітними та корчилися з болю, немов би родили ми вітер, ми спасіння землі не вчинили, і мешканці всесвіту не народились...

Ще оживеят мъртвите ти, моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, защото росата ти е като росата на тревите и земята ще роди мъртвите.

Померлі твої оживуть, воскресне й моє мертве тіло. тому пробудіться й співайте, ви мешканці пороху, бо роса Твоя це роса зцілень, і земля викине мертвих!

Иди, народе Мой, влез в скришните си стаи, и затвори вратите си след себе си; скрий се за един малък миг, докато премине гневът.

Іди, мій народе, ввійди до покоїв своїх, і свої двері замкни за собою, сховайся на хвилю малу, поки лютість перейде!

Защото, ето, ГОСПОД излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им. И земята ще открие кървите си и няма вече да покрива убитите си.

Бо Господь ось виходить із місця Свого, навідати провини мешканців землі, кожного з них, і відкриє земля свою кров, і вже не закриє забитих своїх!