Daniel 12

И в онова време ще се надигне великият княз Михаил, който се застъпва за синовете на твоя народ; и ще настане време на скръб, каквато никога не е била — откакто съществува народ до онова време. И в онова време твоят народ ще се избави — всеки, който се намери записан в книгата.

În vremea aceea se va scula marele voivod Mihail, ocrotitorul copiilor poporului tău; căci aceasta va fi o vreme de strîmtorare, cum n'a mai fost de cînd sînt neamurile şi pînă la vremea aceasta. Dar în vremea aceea, poporul tău va fi mîntuit, şi anume oricine va fi găsit scris în carte.

И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят — едните за вечен живот, а другите за позор и вечно презрение.

Mulţi din cei ce dorm în ţărîna pămîntului se vor scula: unii pentru viaţa vecinică, şi alţii pentru ocară şi ruşine vecinică.

Разумните ще блестят като блясъка на небесната твърд и онези, които обръщат мнозина в правда — като звездите за вечни времена.

Cei înţelepţi vor străluci ca strălucirea cerului, şi cei ce vor învăţa pe mulţi să umble în neprihănire vor străluci ca stelele, în veac şi în veci de veci.

А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до последното време. Мнозина ще я изследват и знанието ще се умножава.

Tu, însă, Daniele, ţine ascunse aceste cuvinte, şi pecetluieşte cartea, pînă la vremea sfîrşitului.... Atunci mulţi o vor citi, şi cunoştinţa va creşte.``

И аз, Даниил, видях, и ето, двама други стояха — един отсам на брега на реката и един оттатък на брега на реката.

Şi eu, Daniel, m'am uitat, şi iată că alţi doi oameni stăteau în picioare, unul dincoace de rîu, şi altul dincolo de malul rîului.

И единият каза на мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката: Докога ще се чака за края на тези чудни неща?

Unul din ei a zis omului aceluia îmbrăcat în haine de in, care stătea deasupra apelor rîului: ,,Cît va mai fi pînă la sfîrşitul acestor minuni?``

И чух мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, който живее вечно, че това ще бъде след време, времена и половин време, и когато свърши разбиването на силата на светия народ, всичко това ще се изпълни.

Şi am auzit pe omul acela îmbrăcat în haine de in, care stătea deasupra apelor rîului; el şi -a ridicat spre ceruri mîna dreaptă şi mîna stîngă, şi a jurat pe Cel ce trăieşte vecinic, că va mai fi o vreme, două vremuri, şi o jumătate de vreme, şi că toate aceste lucruri se vor sfîrşi cînd puterea poporului sfînt va fi zdrobită de tot.``

И аз чух, но не разбрах. И казах: Господарю мой, какъв ще бъде краят на това?

Eu am auzit, dar n'am înţeles; şi am zis: ,,Domnul meu, care va fi sfîrşitul acestor lucruri?``

А той каза: Иди си, Данииле, защото думите са затворени и запечатани до последното време.

El a răspuns: ,,Du-te Daniele! Căci cuvintele acestea vor fi ascunse şi pecetluite pînă la vremea sfîrşitului.

Мнозина ще се очистят и избелят и изпитат; а безбожните ще постъпват безбожно и никой от безбожните няма да разбере; но разумните ще разберат.

Mulţi vor fi curăţiţi, albiţi şi lămuriţi; cei răi vor face răul, şi niciunul din cei răi nu va înţelege, dar cei pricepuţi vor înţelege.

И от времето, когато се премахне постоянната жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение, са хиляда двеста и деветдесет дни.

Dela vremea cînd va înceta jertfa necurmată, şi de cînd se va aşeza urîciunea pustiitorului, vor mai fi o mie două sute nouăzeci de zile.

Блажен, който изтърпи и достигне до хиляда триста тридесет и петте дни.

Ferice de cine va aştepta, şi va ajunge pînă la o mie trei sute treizeci şi cinci de zile!

А ти върви до края; и ще се успокоиш, и ще възкръснеш за дела си в последните дни.

Iar tu, du-te, pînă va veni sfîrşitul; tu te vei odihni, şi te vei scula iarăş... odată în partea ta de moştenire, la sfîrşitul zilelor``