Psalms 13

(По слав. 12) За първия певец. Псалм на Давид. Докога, ГОСПОДИ? Навеки ли ще ме забравиш? Докога ще криеш лицето Си от мен?

How long wilt thou forget me, O LORD? for ever? how long wilt thou hide thy face from me?

Докога ще имам грижи в душата си, скръб в сърцето си всеки ден? Докога врагът ми ще се издига над мен?

How long shall I take counsel in my soul, having sorrow in my heart daily? how long shall mine enemy be exalted over me?

Погледни и ме послушай, ГОСПОДИ, Боже мой, просветли очите ми, да не заспя в смъртта.

Consider and hear me, O LORD my God: lighten mine eyes, lest I sleep the sleep of death;

Да не каже врагът ми: Надвих го! — и да ликуват притеснителите ми, когато се поклатя.

Lest mine enemy say, I have prevailed against him; and those that trouble me rejoice when I am moved.

Но аз се уповах на Твоята милост, сърцето ми ще ликува в Твоето спасение.

But I have trusted in thy mercy; my heart shall rejoice in thy salvation.

Ще пея на ГОСПОДА, защото се отнесе благо с мен.

I will sing unto the LORD, because he hath dealt bountifully with me.