Psalms 14

(По слав. 13) За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро.

The fool hath said in his heart, There is no God. They are corrupt, they have done abominable works, there is none that doeth good.

ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога.

The LORD looked down from heaven upon the children of men, to see if there were any that did understand, and seek God.

Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.

They are all gone aside, they are all together become filthy: there is none that doeth good, no, not one.

Нямат ли разум всички, които вършат зло, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават ГОСПОДА?

Have all the workers of iniquity no knowledge? who eat up my people as they eat bread, and call not upon the LORD.

Тогава ги връхлетя голям ужас, защото Бог е сред рода на праведните.

There were they in great fear: for God is in the generation of the righteous.

Подигравате се с намерението на бедния, но ГОСПОД е негово прибежище.

Ye have shamed the counsel of the poor, because the LORD is his refuge.

Дано дойде от Сион спасение на Израил! Когато ГОСПОД върне народа Си от плен, Яков ще ликува, ще се радва Израил.

Oh that the salvation of Israel were come out of Zion! when the LORD bringeth back the captivity of his people, Jacob shall rejoice, and Israel shall be glad.