Isaiah 63

Кой е този, който идва от Едом, с червени дрехи от Восора, този славен в облеклото си, който ходи във величието на силата си? Аз съм, който говоря в правда, мощен да спасявам.

Who is this that cometh from Edom, with dyed garments from Bozrah? this that is glorious in his apparel, travelling in the greatness of his strength? I that speak in righteousness, mighty to save.

Защо има червено по облеклото Ти и дрехите Ти са като на някой, който тъпче лин?

Wherefore art thou red in thine apparel, and thy garments like him that treadeth in the winefat?

Аз сам изтъпках лина и никой от народите не беше с Мен. Да, стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, и кръвта им изпръска дрехите Ми и омърсих цялото Си облекло,

I have trodden the winepress alone; and of the people there was none with me: for I will tread them in mine anger, and trample them in my fury; and their blood shall be sprinkled upon my garments, and I will stain all my raiment.

защото денят на отмъщението бе в сърцето Ми и годината Ми за изкупление настана.

For the day of vengeance is in mine heart, and the year of my redeemed is come.

Огледах се, но нямаше помощник и се изумих, че нямаше опора; тогава Моята ръка Ми донесе спасение и яростта Ми, тя Ме подкрепи.

And I looked, and there was none to help; and I wondered that there was none to uphold: therefore mine own arm brought salvation unto me; and my fury, it upheld me.

И стъпках народите в гнева Си и ги опих с яростта Си, и излях кръвта им на земята.

And I will tread down the people in mine anger, and make them drunk in my fury, and I will bring down their strength to the earth.

Ще си спомня благостите на ГОСПОДА, славословията на ГОСПОДА, според всичко, което ГОСПОД ни е дарил, и за голямата добрина към израилевия дом, която им оказа според милостите Си и според многото Си благости.

I will mention the lovingkindnesses of the LORD, and the praises of the LORD, according to all that the LORD hath bestowed on us, and the great goodness toward the house of Israel, which he hath bestowed on them according to his mercies, and according to the multitude of his lovingkindnesses.

Защото каза: Наистина те са Мой народ, синове, които няма да постъпят измамно. И им стана Спасител.

For he said, Surely they are my people, children that will not lie: so he was their Saviour.

Във всичките им скърби Той скърбеше и Ангелът на присъствието Му ги избави. В любовта Си и в милосърдието Си Той ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.

In all their affliction he was afflicted, and the angel of his presence saved them: in his love and in his pity he redeemed them; and he bare them, and carried them all the days of old.

Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Му Дух и Той им се обърна в неприятел; сам Той воюва против тях.

But they rebelled, and vexed his holy Spirit: therefore he was turned to be their enemy, and he fought against them.

Тогава народът Му си спомни за древните дни на Мойсей: Къде е Онзи, който ги изведе от морето с пастирите на стадото Си? Къде е Онзи, който положи Светия Си Дух сред тях;

Then he remembered the days of old, Moses, and his people, saying, Where is he that brought them up out of the sea with the shepherd of his flock? where is he that put his holy Spirit within him?

който направи славната Си мишца да върви до десницата на Мойсей; който раздели пред тях водата, за да си направи вечно име;

That led them by the right hand of Moses with his glorious arm, dividing the water before them, to make himself an everlasting name?

който ги води през бездната като кон през пасбище, без да се препънат?

That led them through the deep, as an horse in the wilderness, that they should not stumble?

Като добитък, който слиза в долината, Духът ГОСПОДЕН ги успокои. Така си водил народа Си, за да си направиш славно име.

As a beast goeth down into the valley, the Spirit of the LORD caused him to rest: so didst thou lead thy people, to make thyself a glorious name.

Погледни от небесата и виж от обиталището на светостта Си и славата Си! Къде са ревността Ти и мощните Ти дела? Многото Ти милости и благостите Ти към мен са задържани.

Look down from heaven, and behold from the habitation of thy holiness and of thy glory: where is thy zeal and thy strength, the sounding of thy bowels and of thy mercies toward me? are they restrained?

Защото Ти си наш Отец — въпреки че Авраам не ни знае и Израил не ни познава, Ти, ГОСПОДИ, си наш Отец; наш Изкупител от вечността е Твоето Име.

Doubtless thou art our father, though Abraham be ignorant of us, and Israel acknowledge us not: thou, O LORD, art our father, our redeemer; thy name is from everlasting.

Защо, ГОСПОДИ, си ни оставил да се отклоняваме от пътищата Ти, закоравяваш сърцата ни да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, племената на Твоето наследство!

O LORD, why hast thou made us to err from thy ways, and hardened our heart from thy fear? Return for thy servants' sake, the tribes of thine inheritance.

Малко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти.

The people of thy holiness have possessed it but a little while: our adversaries have trodden down thy sanctuary.

Ние сме станали такива, над които Ти никога не си владял, които не са били наричани с Твоето Име.

We are thine: thou never barest rule over them; they were not called by thy name.