Joel 1

ГОСПОДНОТО слово, което беше към Йоил, сина на Фатуил:

דבר יהוה אשר היה אל יואל בן פתואל׃

Слушайте това, старейшини, и дайте ухо, всички жители на земята! Ставало ли е такова нещо във вашите дни или в дните на бащите ви?

שמעו זאת הזקנים והאזינו כל יושבי הארץ ההיתה זאת בימיכם ואם בימי אבתיכם׃

Разкажете това на синовете си, а синовете ви — на своите синове, а техните синове — на друго поколение.

עליה לבניכם ספרו ובניכם לבניהם ובניהם לדור אחר׃

Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът, и каквото остави изедникът, изпояде го унищожителят.

יתר הגזם אכל הארבה ויתר הארבה אכל הילק ויתר הילק אכל החסיל׃

Събудете се, пияници, и плачете! И ридайте, всички винопийци, за младото вино, защото се отне от устата ви!

הקיצו שכורים ובכו והיללו כל שתי יין על עסיס כי נכרת מפיכם׃

Понеже над земята Ми се изкачи народ, силен и безброен. Зъбите му са зъби на лъв и има челюсти на лъвица.

כי גוי עלה על ארצי עצום ואין מספר שניו שני אריה ומתלעות לביא לו׃

Опустоши лозата Ми и накърши смокините Ми; обели я напълно и я хвърли, пръчките й побеляха.

שם גפני לשמה ותאנתי לקצפה חשף חשפה והשליך הלבינו שריגיה׃

Плачи като девица, опасана с вретище, за мъжа на младостта си!

אלי כבתולה חגרת שק על בעל נעוריה׃

Хлебният принос и възлиянието престанаха от дома ГОСПОДЕН; жалеят свещениците, служителите на ГОСПОДА.

הכרת מנחה ונסך מבית יהוה אבלו הכהנים משרתי יהוה׃

Полето е запустяло, земята жалее, защото житото е опустошено, младото вино пресъхна, маслиненото масло изчезна.

שדד שדה אבלה אדמה כי שדד דגן הוביש תירוש אמלל יצהר׃

Засрамете се, земеделци, и ридайте, лозари, за пшеницата и за ечемика, защото жетвата на полето загина.

הבישו אכרים הילילו כרמים על חטה ועל שערה כי אבד קציר שדה׃

Лозата изсъхна и смокинята повехна, нарът, а също палмата и ябълката, всичките полски дървета изсъхнаха; да, пресъхна радостта от човешките синове.

הגפן הובישה והתאנה אמללה רמון גם תמר ותפוח כל עצי השדה יבשו כי הביש ששון מן בני אדם׃

Опашете се и оплаквайте, свещеници, ридайте, служители на олтара! Елате, нощувайте във вретище, служители на моя Бог, защото хлебният принос и възлиянията са задържани от дома на вашия Бог.

חגרו וספדו הכהנים הילילו משרתי מזבח באו לינו בשקים משרתי אלהי כי נמנע מבית אלהיכם מנחה ונסך׃

Осветете пост, прогласете тържествено събрание, съберете старейшините, всичките жители на страната в дома на ГОСПОДА, нашия Бог, и викайте към ГОСПОДА!

קדשו צום קראו עצרה אספו זקנים כל ישבי הארץ בית יהוה אלהיכם וזעקו אל יהוה׃

Горко за деня! Защото Денят на ГОСПОДА е близо и ще дойде като опустошение от Всемогъщия.

אהה ליום כי קרוב יום יהוה וכשד משדי יבוא׃

Не се ли отне храната пред очите ни, радостта и веселието — от дома на нашия Бог?

הלוא נגד עינינו אכל נכרת מבית אלהינו שמחה וגיל׃

Семената изгниха под буците си, житниците опустяха, хамбарите се срутиха, защото житото изсъхна.

עבשו פרדות תחת מגרפתיהם נשמו אצרות נהרסו ממגרות כי הביש דגן׃

Как стене добитъкът! Чердите говеда се скитат, защото нямат пасбище, и стадата овце също гинат.

מה נאנחה בהמה נבכו עדרי בקר כי אין מרעה להם גם עדרי הצאן נאשמו׃

ГОСПОДИ, към Теб викам, защото огънят пояде пасбищата на степта и пламъкът изгори всички полски дървета.

אליך יהוה אקרא כי אש אכלה נאות מדבר ולהבה להטה כל עצי השדה׃

И полските животни също реват към Теб, защото пресъхнаха водните потоци и огън пояде пасбищата на степта.

גם בהמות שדה תערוג אליך כי יבשו אפיקי מים ואש אכלה נאות המדבר׃