Psalms 137

(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

Sur les bords des fleuves de Babylone, Nous étions assis et nous pleurions, en nous souvenant de Sion.

На върбите сред него окачихме арфите си.

Aux saules de la contrée Nous avions suspendu nos harpes.

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

Là, nos vainqueurs nous demandaient des chants, Et nos oppresseurs de la joie: Chantez-nous quelques-uns des cantiques de Sion!

Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

Comment chanterions-nous les cantiques de l'Eternel Sur une terre étrangère?

Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

Si je t'oublie, Jérusalem, Que ma droite m'oublie!

Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

Que ma langue s'attache à mon palais, Si je ne me souviens de toi, Si je ne fais de Jérusalem Le principal sujet de ma joie!

Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

Eternel, souviens-toi des enfants d'Edom, Qui, dans la journée de Jérusalem, Disaient: Rasez, rasez Jusqu'à ses fondements!

О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

Fille de Babylone, la dévastée, Heureux qui te rend la pareille, Le mal que tu nous as fait!

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!

Heureux qui saisit tes enfants, Et les écrase sur le roc!