Psalms 129

(По слав. 128) Песен на изкачванията. Много пъти са воювали против мен от младостта ми досега — нека каже сега Израил —

Veisu korkeimmassa Kuorissa. He ovat usein minua ahdistaneet, hamasta nuoruudestani, sanokaan nyt Israel;

много пъти са воювали против мен от младостта ми досега, но не са ми надвили.

He ovat usein minua ahdistaneet, hamasta nuoruudestani; mutta ei he minua voittaneet.

Орачите ораха по гърба ми, проточиха браздите си.

Kyntäjät ovat minun selkäni päällä kyntäneet, ja vakonsa pitkäksi vetäneet.

Праведен е ГОСПОД, Той разсече въжетата на безбожните.

Herra, joka vanhurskas on, on jumalattomain köydet katkonut.

Нека се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!

Tulkoon häpiään ja kääntyköön takaperin kaikki, jotka Zionia vihaavat.

Нека бъдат като тревата по покривите, която изсъхва преди да порасне,

Olkoon niinkuin ruoho kattojen päällä, joka kuivettuu ennen kuin se reväistään ylös,

с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си,

Joista niittäjä ei kättänsä täytä, eikä lyhteensitoja syliänsä;

нито минаващите казват: ГОСПОДНОТО благословение на вас! Благославяме ви в Името на ГОСПОДА!

Eikä yksikään ohitsekäypä sano: olkoon Herran siunaus teidän päällänne: me siunaamme teitä Herran nimeen.