Psalms 137

(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

Ved Babels Floder, der sad vi og græd, når Zion randt os i hu.

На върбите сред него окачихме арфите си.

Vi hængte vore Harper i Landets Pile.

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

Thi de, der havde bortført os, bad os synge, vore Bødler bad os være glade: "Syng os af Zions Sange!"

Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

Hvor kan vi synge HERRENs Sange på fremmed Grund?

Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

Jerusalem, glemmer jeg dig, da visne min højre!

Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

Min Tunge hænge ved Ganen, om ikke jeg ihukommer dig, om ikke jeg sætter Jerusalem over min højeste Glæde!

Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

HERRE, ihukom Edoms Sønner for Jerusalems Dag, at de råbte: "Nedbryd, nedbryd lige til Grunden!"

О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

Du Babels Datter, du Ødelægger! Salig den, der gengælder dig, hvad du gjorde imod os!

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!

Salig den, der griber dine spæde og knuser dem mod Klippen!