Psalms 138

(По слав. 137) Псалм на Давид. Ще Те славя от все сърце, ще Ти пея псалми пред боговете.

(Af David.) Jeg vil prise dig HERRE, at hele lovsynge dig for Guderne;

Ще се поклоня към светия Ти храм и ще славя Името Ти за милостта Ти и за верността Ти, защото си възвеличил словото Си над цялото Си Име.

jeg vil tilbede, vendt mod dit hellige Tempel, og mere end alt vil jeg prise dit Navn for din Miskundheds og Trofastheds Skyld; thi du har herliggjort dit Ord.

В деня, когато извиках, Ти ми отговори; направи ме дръзновен със сила в душата ми.

Den Dag jeg råbte, svared du mig, du gav mig Mod, i min Sjæl kom Styrke.

Всички земни царе ще Те прославят, ГОСПОДИ, когато чуят думите на устата Ти.

Alle Jordens Konger skal prise dig, HERRE, når de hører din Munds Ord,

Ще възпяват ГОСПОДНИТЕ пътища, защото велика е ГОСПОДНАТА слава.

og synge om HERRENs Veje; thi stor er HERRENs Ære,

Защото ГОСПОД е възвишен, но гледа смирения, а гордия познава отдалеч.

thi HERREN er ophøjet, ser til den ringe, han kender den stolte i Frastand.

Ако ходя сред бедствие, Ти ще ме пазиш жив, ще простреш ръката Си против яростта на враговете ми и ще ме спаси десницата Ти.

Går jeg i Trængsel, du værger mig Livet, mod Fjendernes Vrede udrækker du Hånden, din højre bringer mig Frelse.

ГОСПОД ще извърши, което е потребно за мен. Твоята милост, ГОСПОДИ, е вечна. Не оставяй делата на ръцете Си!

HERREN vil føre det igennem for mig, din Miskundhed, HERRE, varer evindelig. Opgiv ej dine Hænders Værk!