Psalms 142

(По слав. 141) Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА.

（大卫在洞里作的训诲诗，乃是祈祷。）我发声哀告耶和华，发声恳求耶和华。

Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него.

我在他面前吐露我的苦情，陈说我的患难。

Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех.

我的灵在我里面发昏的时候，你知道我的道路。在我行的路上，敌人为我暗设网罗。

Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми.

求你向我右边观看，因为没有人认识我；我无处避难，也没有人眷顾我。

Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите.

耶和华啊，我曾向你哀求。我说：你是我的避难所；在活人之地，你是我的福分。

Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен.

求你侧耳听我的呼求，因我落到极卑之地；求你救我脱离逼迫我的人，因为他们比我强盛。

Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.

求你领我出离被囚之地，我好称讚你的名。义人必环绕我，因为你是用厚恩待我。