Psalms 137

(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

我们曾在巴比伦的河边坐下，一追想锡安就哭了。

На върбите сред него окачихме арфите си.

我们把琴挂在那里的柳树上；

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

因为在那里，掳掠我们的要我们唱歌，抢夺我们的要我们作乐，说：给我们唱一首锡安歌吧！

Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

我们怎能在外邦唱耶和华的歌呢？

Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

耶路撒冷啊，我若忘记你，情愿我的右手忘记技巧！

Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

我若不记念你，若不看耶路撒冷过于我所最喜乐的，情愿我的舌头贴于上膛！

Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

耶路撒冷遭难的日子，以东人说：拆毁！拆毁！直拆到根基！耶和华啊，求你记念这仇！

О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

将要被灭的巴比伦城啊（城：原文是女子），报复你像你待我们的，那人便为有福！

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!

拿你的婴孩摔在磐石上的，那人便为有福！