Psalms 129

«كَثِيرًا مَا ضَايَقُونِي مُنْذُ شَبَابِي». لِيَقُلْ إِسْرَائِيلُ:

(По слав. 128) Песен на изкачванията. Много пъти са воювали против мен от младостта ми досега — нека каже сега Израил —

«كَثِيرًا مَا ضَايَقُونِي مُنْذُ شَبَابِي، لكِنْ لَمْ يَقْدِرُوا عَلَيَّ.

много пъти са воювали против мен от младостта ми досега, но не са ми надвили.

عَلَى ظَهْرِي حَرَثَ الْحُرَّاثُ. طَوَّلُوا أَتْلاَمَهُمْ».

Орачите ораха по гърба ми, проточиха браздите си.

الرَّبُّ صِدِّيقٌ. قَطَعَ رُبُطَ الأَشْرَارِ.

Праведен е ГОСПОД, Той разсече въжетата на безбожните.

فَلْيَخْزَ وَلْيَرْتَدَّ إِلَى الْوَرَاءِ كُلُّ مُبْغِضِي صِهْيَوْنَ.

Нека се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!

لِيَكُونُوا كَعُشْبِ السُّطُوحِ الَّذِي يَيْبَسُ قَبْلَ أَنْ يُقْلَعَ،

Нека бъдат като тревата по покривите, която изсъхва преди да порасне,

الَّذِي لاَ يَمْلأُ الْحَاصِدُ كَفَّهُ مِنْهُ وَلاَ الْمُحَزِّمُ حِضْنَهُ.

с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си,

وَلاَ يَقُولُ الْعَابِرُونَ: «بَرَكَةُ الرَّبِّ عَلَيْكُمْ. بَارَكْنَاكُمْ بِاسْمِ الرَّبِّ».

нито минаващите казват: ГОСПОДНОТО благословение на вас! Благославяме ви в Името на ГОСПОДА!