И Давид каза: Ще покажа благост към Анун, сина на Наас, както баща му показа благост към мен. И Давид изпрати чрез ръката на слугите си да го утешат за баща му. Но когато слугите на Давид дойдоха в земята на синовете на Амон,
князете на синовете на Амон казаха на господаря си Анун: Мислиш ли, че Давид ти е изпратил утешители от почит към баща ти? Не е ли изпратил Давид слугите си при теб, за да разузнаят града, да го огледат и да го съсипят?
И когато казаха на Давид, той изпрати да ги посрещнат, понеже мъжете много се срамуваха. И царят каза: Стойте в Ерихон, докато пораснат брадите ви, и тогава се върнете.
А когато синовете на Амон видяха, че бяха станали омразни на Давид, синовете на Амон изпратиха и наеха арамейците от Вет-Реов и арамейците от Сова, двадесет хиляди пешаци, и от царя на Мааха хиляда мъже, и мъжете от Тов, дванадесет хиляди мъже.
И синовете на Амон излязоха и се строиха за бой при входа на портата; а арамейците от Сова и от Реов и мъжете от Тов и от Мааха бяха отделно на полето.
И когато синовете на Амон видяха, че арамейците бягаха, и те побягнаха пред Ависей и се оттеглиха в града. Тогава Йоав се върна от битката със синовете на Амон и дойде в Ерусалим.
И арамейците побягнаха пред Израил и Давид изби седемстотин бойци на колесници и четиридесет хиляди конници от арамейците, и уби военачалника им Совак и той умря там.
И когато всичките царе, слуги на Ададезер, видяха, че бяха победени от Израил, те сключиха мир с Израил и им станаха слуги. И арамейците вече се страхуваха да помагат на синовете на Амон.