Song of Solomon 6

Куди твій коханий пішов, о найвродливіша з жінок? Куди спрямував твій коханий? Бо ми пошукаємо його із тобою.

Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб?

Мій коханий пішов до садочка свого, в квітники запашні, щоб пасти в садках і збирати лілеї.

Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове.

Я належу своєму коханому, а мені мій коханий, що пасе між лілеями!

Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете.

Ти прекрасна, моя ти подруженько, мов та Тірца, ти хороша, як Єрусалим, ти грізна, як війська з прапорами!

Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена.

Відверни ти свої оченята від мене, бо вони непокоять мене! Твої коси немов стадо кіз, що хвилями сходять з того Гілеаду!

Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад.

Твої зуби немов та отара овець, що з купелю вийшли, що котять близнята, і між ними немає неплідної!

Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна.

Мов частина гранатного яблука скроня твоя за серпанком твоїм!

Челото ти зад булото ти е като парче от нар.

Шістдесят є цариць, і вісімдесят є наложниць, а дівчатам немає числа,

Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки.

та єдина вона ця голубка моя, моя чиста! У неньки своєї вона одиначка, обрана вона у своєї родительки! Як бачили дочки Сіону її, то щасливою звали її, цариці й наложниці то вихваляли її:

Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците — и я похвалиха.

Хто це така, що вона виглядає, немов та досвітня зоря, прекрасна, як місяць, як сонце ясна, як полки з прапорами грізна?

Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знамена?

Зійшла я в оріховий сад, щоб поглянути на пуп'яночки при потоці, щоб побачити там, чи зацвів виноград, чи гранатові яблуні порозцвітали?

Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете.

І не зчулася я, як мене посадила душа моя між колесниці моєї дружини бояр...

Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ.

Обърни се, обърни се, Суламит, завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? — Нещо като танца на Маханаим.