II Kings 8

А Єлисей говорив до жінки, що її сина він воскресив, кажучи: Устань та й іди ти та дім твій, і мешкай дебудь, бо Господь прикликав голод, і він прийшов до краю на сім літ.

А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил, и й беше казал: Стани и иди, ти и домът ти, и пребивавай където можеш да пребиваваш, защото ГОСПОД е повикал глада и той ще дойде на земята за седем години.

І встала та жінка, і зробила за словом Божого чоловіка. І пішла вона та її дім, і замешкала в филистимському краї сім літ.

И жената беше станала и беше постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла, тя и домът й, и беше пребивавала седем години във филистимската земя.

І сталося наприкінці семи років, вернулася та жінка з филистимського краю, і пішла до царя благати за свій дім та за своє поле.

А в края на седемте години жената се върна от филистимската земя. И излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си.

А цар говорив до Ґехазі, слуги Божого чоловіка, кажучи: Розкажи мені про все те велике, що зробив Єлисей.

А царят точно говореше с Гиезий, слугата на Божия човек, и казваше: Моля те, разкажи ми всичките велики неща, които Елисей е извършил.

І сталося, як він оповідав цареві, що той воскресив померлого, аж ось та жінка, що він воскресив сина її, благає царя за свій дім та за своє поле.

И когато разказваше на царя как беше съживил мъртвия, ето че жената, чийто син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. Тогава Гиезий каза: Господарю мой, царю, тази е жената и този е синът й, когото Елисей съживи!

І сказав Ґехазі: Пане мій царю, оце та жінка, і це той син її, що воскресив Єлисей!

И царят попита жената и тя му разказа. Тогава царят й определи един чиновник и каза: Върни всичко, което е било нейно, и цялата реколта на нивите й от деня, когато е напуснала страната до сега.

І прийшов Єлисей до Дамаску, а Бен-Гадад, сирійський цар, хворий. І донесено йому, кажучи: Божий чоловік прийшов аж сюди!

И Елисей отиде в Дамаск. А арамейският цар Венадад беше болен. И му съобщиха и казаха: Божият човек дойде тук.

І сказав цар до Газаїла: Візьми в свою руку подарунка, та й іди зустріти чоловіка Божого. І запитайся Господа через нього, кажучи: Чи видужаю я від оцієї хвороби?

И царят каза на Азаил: Вземи със себе си подарък и иди, посрещни Божия човек и се допитай чрез него до ГОСПОДА и кажи: Ще оздравея ли от тази болест?

І пішов Газаїл спіткати його, і взяв подарунка в руку свою, та зо всього добра Дамаску тягару на сорок верблюдів. І прийшов, і став перед ним та й сказав: Син твій Бен-Гадад, цар сирійський, послав мене до тебе, питаючи: Чи видужаю я з оцієї хвороби?

И Азаил отиде да го посрещне и взе със себе си подарък от всяко благо на Дамаск, четиридесет камилски товара, и дойде и застана пред него, и каза: Синът ти Венадад, арамейският цар, ме прати при теб и казва: Ще оздравея ли от тази болест?

І сказав до нього Єлисей: Іди, скажи йому: Жити житимеш, та Господь показав мені, що напевно помре він.

И Елисей му каза: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш. Но ГОСПОД ми откри, че непременно ще умре.

І наставив він обличчя своє на нього, і довго вдивлявся, аж той збентежився. І заплакав Божий чоловік.

И втренчи поглед в Азаил, без да мръдне, докато той се засрами. И Божият човек заплака.

А Газаїл сказав: Чого плаче мій пан? А той відказав: Бо знаю, що ти зробиш лихо Ізраїлевим синам: їхні твердині пустиш з огнем, і їхніх вояків позабиваєш мечем, і дітей їхніх порозбиваєш, а їхне вагітне посічеш...

А Азаил каза: Защо плаче господарят ми? И той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилевите синове — укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, децата им ще смажеш и бременните им жени ще разпориш.

А Газаїл сказав: Та що таке твій раб, цей пес, що зробить таку велику річ? І сказав Єлисей: Господь показав мені тебе царем над Сирією!

И Азаил каза: Но какво е слугата ти — куче — че да извърши това голямо нещо? И Елисей отговори: ГОСПОД ми показа, че ти ще царуваш над Арам.

І пішов він від Єлисея, і прийшов до свого пана. А той сказав йому: Що говорив тобі Єлисей? І він сказав: Говорив мені: жити житимеш!

И той си отиде от Елисей и дойде при господаря си и той му каза: Какво ти каза Елисей? А той му отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш.

І сталося другого дня, і взяв він покривало, і намочив у воді, і поклав на його обличчя, і той помер. І зацарював Газаїл замість нього.

А на другия ден взе завивката, натопи я във вода и я разпростря върху лицето му, така че той умря. И Азаил се възцари вместо него.

А п'ятого року Йорама, Ахавого сина, Ізраїлевого царя, за Йосафата, Юдиного царя, зацарював Єгорам, син Йосафатів, цар Юдин.

И в петата година на израилевия цар Йорам, сина на Ахав, когато Йосафат беше цар на Юда, се възцари Йорам, синът на юдовия цар Йосафат.

Він був віку тридцяти й двох літ, коли зацарював, а царював вісім літ в Єрусалимі.

Той беше на тридесет и две години, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.

І ходив він дорогою Ізраїлевих царів, як робив Ахавів дім, бо Ахавова дочка була йому за жінку. І робив він зло в Господніх очах.

И той ходи в пътя на израилевите царе, както постъпваше домът на Ахав, защото жена му беше дъщеря на Ахав. И той върши зло пред ГОСПОДА.

Та не хотів Господь погубити Юду ради раба Свого Давида, як обіцяв був йому дати світильника йому та синам його по всі дні.

Но ГОСПОД не поиска да изтреби Юда заради слугата Си Давид, както му беше обещал, че ще даде светилник на него и на синовете му завинаги.

За його днів збунтувався був Едом, вийшли з-під Юдиної руки, і настановили над собою царя.

В неговите дни Едом отстъпи изпод ръката на Юда и си постави свой цар.

І пішов Йорам до Цаіру, а з ним усі колесниці. І сталося, коли він уночі встав і побив Едома, що оточив був його, і керівників колесниць, то народ повтікав до наметів своїх.

И Йорам отиде към Саир и с него всичките колесници. И като стана през нощта, разби едомците, които бяха обкръжили него и началниците на колесниците. И народът побягна в шатрите си.

І збунтувався Едом, і вийшов з-під Юдиної руки, і так є аж до цього дня. Тоді того часу збунтувалася й Лівна.

Така Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и е независим и до днес. Тогава, по същото време, отстъпи и Ливна.

А решта діл Йорама, та все, що він зробив, ось вони написані в Книзі Хроніки Юдиних царів.

А останалите дела на Йорам и всичко, което извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?

І спочив Йорам із батьками своїми, і був похований із батьками своїми в Давидовому Місті, а замість нього зацарював син його Ахазія.

И Йорам легна при бащите си и беше погребан при бащите си в Давидовия град. И вместо него се възцари синът му Охозия.

У дванадцятому році Йорама, Ахавого сина, Ізраїлевого царя, зацарював Ахазія, син Єгорама, Юдиного царя.

В дванадесетата година на израилевия цар Йорам, сина на Ахав, се възцари Охозия, синът на юдовия цар Йорам.

Ахазія був віку двадцяти і двох літ, коли він зацарював, і царював він один рік в Єрусалимі. А ім'я його матері Аталія, дочка Омрі, Ізраїлевого царя.

Охозия беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му беше Готолия, дъщеря на израилевия цар Амрий.

І ходив він дорогою Ахавого дому, і робив зло в Господніх очах, як і Ахавів дім, бо він був зять Ахавого дому.

Той ходи в пътя на Ахавовия дом и върши зло пред ГОСПОДА като Ахавовия дом, защото беше зет на Ахавовия дом.

І пішов він з Йорамом, Ахавовим сином, на війну з Газаїлом, сирійським царем, до ґілеадського Рамоту, та побили сиріяни Йорама.

И отиде с Йорам, сина на Ахав, на война против арамейския цар Азаил в Рамот-Галаад. И арамейците раниха Йорам.

І вернувся цар Йорам лікуватися в Їзреелі від тих ран, що вчинили йому сиріяни в Рамі, як він воював з Газаїлом, сирійським царем. А Ахазія, Єгорамів син, цар Юдин, зійшов побачити Йорама, Ахавового сина, в Їзреелі, бо той був слабий.

И цар Йорам се върна, за да се лекува в Езраел от раните, които му нанесоха арамейците в Рама, когато се би срещу арамейския цар Азаил. И юдовият цар Охозия, синът на Йорам, слезе в Езраел, за да види Йорам, сина на Ахав, защото беше болен.