Psalms 14

[] Akılsız içinden, “Tanrı yok!” der. İnsanlar bozuldu, iğrençlik aldı yürüdü, İyilik eden yok.

(По слав. 13) За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро.

RAB göklerden bakar oldu insanlara, Akıllı, Tanrı’yı arayan biri var mı diye.

ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога.

Hepsi saptı, Tümü yozlaştı, İyilik eden yok, Bir kişi bile!

Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.

Suç işleyenlerin hiçbiri görmüyor mu? Halkımı ekmek yer gibi yiyor, RAB’be yakarmıyorlar.

Нямат ли разум всички, които вършат зло, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават ГОСПОДА?

Dehşete düşecekler yeryüzünde, Çünkü Tanrı doğruların yanındadır.

Тогава ги връхлетя голям ужас, защото Бог е сред рода на праведните.

Mazlumun tasarılarını boşa çıkarırdınız, Ama RAB onun sığınağıdır.

Подигравате се с намерението на бедния, но ГОСПОД е негово прибежище.

Keşke İsrail’in kurtuluşu Siyon’dan gelse! RAB halkını eski gönencine kavuşturunca, Yakup soyu sevinecek, İsrail halkı coşacak.

Дано дойде от Сион спасение на Израил! Когато ГОСПОД върне народа Си от плен, Яков ще ликува, ще се радва Израил.