Psalms 125

En vallfartssång.  De som förtrösta på HERREN,  de likna Sions berg, som icke vacklar,      utan förbliver evinnerligen.

(По слав. 124) Песен на изкачванията. Които се уповават на ГОСПОДА, са като хълма Сион, който няма да се поклати, а стои до века.

 Jerusalem omhägnas av berg,  och HERREN omhägnar sitt folk,      ifrån nu och till evig tid.

Както планините обграждат Ерусалим, така ГОСПОД обгражда народа Си отсега и до века,

 Ty ogudaktighetens spira skall icke förbliva      över de rättfärdigas arvslott,  på det att de rättfärdiga ej må uträcka      sina händer till orättfärdighet.

защото скиптърът на безбожието няма да почива върху дела на праведните, за да не протегнат праведните ръце към беззаконието.

 Gör gott, o HERRE, mot de goda  och mot dem som hava redliga hjärtan.

Стори добро, ГОСПОДИ, на добрите и на онези, които са прави в сърцата си.

 Men dem som vika av på vrånga vägar,  dem rycke HERREN bort      tillika med ogärningsmännen.  Frid vare över Israel!

А онези, които се отклоняват в кривите си пътища, ГОСПОД ще ги отведе заедно с онези, които вършат беззаконие. Мир на Израил!