Psalms 12

För sångmästaren, till Seminít; en psalm av David.

(По слав. 11) За първия певец. На шеминит. Псалм на Давид. Спаси, ГОСПОДИ, защото не остана вече благочестив, защото се изгубиха верните измежду човешките синове.

 Fräls, HERRE;      ty de fromma äro borta,  de trogna äro försvunna      ifrån människors barn.

Говорят лъжа всеки с ближния си, говорят с ласкателни устни и двулично сърце.

 De tala lögn,      den ene med den andre;  med hala läppar tala de,      och med dubbelt hjärta.

ГОСПОД да изтреби всички ласкателни устни, езика, който говори високопарно,

 HERREN utrote      alla hala läppar,  den tunga som talar stora ord,

всички които са казали: Ще надвием с езика си, устните ни са с нас — кой е господар над нас?

 dem som säga:      »Genom vår tunga äro vi starka,  våra läppar stå oss bi;      vem är herre över oss?»

Заради насилието над страдащите, заради стенанието на сиромасите сега ще стана, казва ГОСПОД, ще поставя в безопасност онзи, който за това копнее.

 »Eftersom de arma lida övervåld      och de fattiga klaga,  vill jag nu stå upp»,      säger HERREN;  »jag vill skaffa frälsning      åt den som längtar därefter.»

Думите на ГОСПОДА са чисти думи, като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти.

 HERRENS tal      är ett rent tal,  likt silver som rinner ned mot jorden,      luttrat i degeln,      renat sju gånger.

Ти, ГОСПОДИ, ще ги съхраниш, ще го запазиш от това поколение до века.

 Du, HERRE, skall bevara dem,  du skall beskydda dem      för detta släkte evinnerligen. [ (Psalms 12:9)  Ty runt omkring dem vandra de ogudaktiga,  då nu uselheten är rådande      bland människors barn. ]

Безбожните обикалят наоколо, когато подлостта се възвишава сред човешките синове.