Psalms 137

Ved Babylons elver, der satt vi og gråt når vi kom Sion i hu.

(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

På vidjene der hengte vi våre harper;

На върбите сред него окачихме арфите си.

for der krevde våre fangevoktere sanger av oss, våre plagere at vi skulde være glade: Syng for oss av Sions sanger!

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

Hvorledes skulde vi synge Herrens sang på fremmed jord?

Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

Glemmer jeg dig, Jerusalem, da glemme mig min høire hånd!

Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

Min tunge henge fast ved min gane om jeg ikke kommer dig i hu, om jeg ikke setter Jerusalem over min høieste glede!

Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

Kom Jerusalems dag i hu, Herre, så du straffer Edoms barn, dem som sa: Riv ned, riv ned, like til grunnen i den!

Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

Babels datter, du ødelagte! Lykksalig er den som gir dig gjengjeld for den gjerning du gjorde mot oss.

О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

Lykksalig er den som griper og knuser dine spede barn imot klippen.

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!