Psalms 12

Al Capo de’ musici. Sopra l’ottava. Salmo di Davide. Salva, o Eterno, poiché l’uomo pio vien meno, e i fedeli vengono a mancare tra i figliuoli degli uomini.

(По слав. 11) За първия певец. На шеминит. Псалм на Давид. Спаси, ГОСПОДИ, защото не остана вече благочестив, защото се изгубиха верните измежду човешките синове.

Ciascuno mentisce parlando col prossimo; parlano con labbro lusinghiero e con cuor doppio.

Говорят лъжа всеки с ближния си, говорят с ласкателни устни и двулично сърце.

L’Eterno recida tutte le labbra lusinghiere, la lingua che parla alteramente,

ГОСПОД да изтреби всички ласкателни устни, езика, който говори високопарно,

quelli che dicono: Con le nostre lingue prevarremo; le nostre labbra sono per noi; chi sarà signore su noi?

всички които са казали: Ще надвием с езика си, устните ни са с нас — кой е господар над нас?

Per l’oppressione dei miseri, per il grido d’angoscia de’ bisognosi, ora mi leverò, dice l’Eterno; darò loro la salvezza alla quale anelano.

Заради насилието над страдащите, заради стенанието на сиромасите сега ще стана, казва ГОСПОД, ще поставя в безопасност онзи, който за това копнее.

Le parole dell’Eterno son parole pure, sono argento affinato in un crogiuolo di terra, purificato sette volte.

Думите на ГОСПОДА са чисти думи, като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти.

Tu, o Eterno, li proteggerai, li preserverai da questa generazione in perpetuo.

Ти, ГОСПОДИ, ще ги съхраниш, ще го запазиш от това поколение до века.

Gli empi vanno attorno da tutte le parti quando la bassezza siede in alto tra i figliuoli degli uomini.

Безбожните обикалят наоколо, когато подлостта се възвишава сред човешките синове.