Ezekiel 33

ויהי דבר יהוה אלי לאמר׃

И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

בן אדם דבר אל בני עמך ואמרת אליהם ארץ כי אביא עליה חרב ולקחו עם הארץ איש אחד מקציהם ונתנו אתו להם לצפה׃

Сине човешки, говори на синовете на народа си и им кажи: Когато докарам меч върху някоя земя и народът на онази земя вземе някой човек от себе си и си го постави за страж,

וראה את החרב באה על הארץ ותקע בשופר והזהיר את העם׃

и той, като види, че мечът идва върху земята, затръби тръбата и предупреди народа,

ושמע השמע את קול השופר ולא נזהר ותבוא חרב ותקחהו דמו בראשו יהיה׃

тогава, ако някой чуе добре гласа на тръбата и не се пази, и мечът дойде и го постигне, кръвта му ще бъде на главата му.

את קול השופר שמע ולא נזהר דמו בו יהיה והוא נזהר נפשו מלט׃

Той е чул гласа на тръбата, но не се е пазил — кръвта му ще бъде на него; а който се пази, ще избави живота си.

והצפה כי יראה את החרב באה ולא תקע בשופר והעם לא נזהר ותבוא חרב ותקח מהם נפש הוא בעונו נלקח ודמו מיד הצפה אדרש׃

Но ако стражът види, че мечът идва, и не затръби тръбата, и народът не се пази, и мечът дойде и постигне някого от тях, той ще бъде постигнат заради беззаконието си, но кръвта му ще изискам от ръката на стража.

ואתה בן אדם צפה נתתיך לבית ישראל ושמעת מפי דבר והזהרת אתם ממני׃

И ти, сине човешки, поставих те страж на израилевия дом. И така, чуй словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна.

באמרי לרשע רשע מות תמות ולא דברת להזהיר רשע מדרכו הוא רשע בעונו ימות ודמו מידך אבקש׃

Когато кажа на безбожния: Безбожнико, непременно ще умреш! — а ти не проговориш, за да предупредиш безбожния да се обърне от пътя си, онзи безбожник ще умре заради беззаконието си, но кръвта му ще изискам от ръката ти.

ואתה כי הזהרת רשע מדרכו לשוב ממנה ולא שב מדרכו הוא בעונו ימות ואתה נפשך הצלת׃

Но ако предупредиш безбожния за пътя му, да се обърне от него, а той не се обърне от пътя си, той ще умре заради беззаконието си, а ти си спасил душата си.

ואתה בן אדם אמר אל בית ישראל כן אמרתם לאמר כי פשעינו וחטאתינו עלינו ובם אנחנו נמקים ואיך נחיה׃

Затова, сине човешки, кажи на израилевия дом: Така говорихте, казвайки: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас и ние чезнем заради тях! Как ще живеем?

אמר אליהם חי אני נאם אדני יהוה אם אחפץ במות הרשע כי אם בשוב רשע מדרכו וחיה שובו שובו מדרכיכם הרעים ולמה תמותו בית ישראל׃

Кажи им: Жив съм Аз, заявява Господ БОГ — нямам благоволение в смъртта на безбожния, а да се обърне безбожният от пътя си и да живее! Обърнете се, обърнете се от злите си пътища, защо да умрете, доме израилев?

ואתה בן אדם אמר אל בני עמך צדקת הצדיק לא תצילנו ביום פשעו ורשעת הרשע לא יכשל בה ביום שובו מרשעו וצדיק לא יוכל לחיות בה ביום חטאתו׃

И ти, сине човешки, кажи на народа си: Правдата на праведния няма да го спаси в деня, когато извърши престъпление; и безбожният няма да падне заради безбожието си в деня, когато се обърне от безбожието си, също както и праведният няма да живее заради правдата си в деня, когато съгреши.

באמרי לצדיק חיה יחיה והוא בטה על צדקתו ועשה עול כל צדקתו לא תזכרנה ובעולו אשר עשה בו ימות׃

Когато кажа на праведния, че непременно ще живее, и той се уповае на правдата си и върши беззаконие, всичките му праведни дела няма да се спомнят и заради беззаконието си, което е извършил, той ще умре.

ובאמרי לרשע מות תמות ושב מחטאתו ועשה משפט וצדקה׃

И когато кажа на безбожния: Непременно ще умреш! — и той се обърне от греха си и върши правда и правота,

חבל ישיב רשע גזלה ישלם בחקות החיים הלך לבלתי עשות עול חיו יחיה לא ימות׃

ако безбожният върне залог, плати ограбеното, ходи в правилата на живота, без да върши беззаконие, непременно ще живее, няма да умре.

כל חטאתו אשר חטא לא תזכרנה לו משפט וצדקה עשה חיו יחיה׃

Всичките му грехове, които е извършил, няма да му се помнят — той е вършил правда и правота, непременно ще живее.

ואמרו בני עמך לא יתכן דרך אדני והמה דרכם לא יתכן׃

Но синовете на народа ти казват: Пътят на Господа не е прав. А техният път е крив.

בשוב צדיק מצדקתו ועשה עול ומת בהם׃

Когато праведният се обърне от правдата си и върши неправда, заради нея ще умре.

ובשוב רשע מרשעתו ועשה משפט וצדקה עליהם הוא יחיה׃

А когато безбожният се обърне от безбожието си и върши правда и правота, той ще живее заради това.

ואמרתם לא יתכן דרך אדני איש כדרכיו אשפוט אתכם בית ישראל׃

А вие казвате: Пътят на Господа не е прав. Ще ви съдя всекиго според пътищата му, доме израилев!

ויהי בשתי עשרה שנה בעשרי בחמשה לחדש לגלותנו בא אלי הפליט מירושלם לאמר הכתה העיר׃

И в дванадесетата година на плена ни, в десетия месец, на петия ден от месеца, дойде при мен един избягал от Ерусалим и каза: Градът е превзет.

ויד יהוה היתה אלי בערב לפני בוא הפליט ויפתח את פי עד בוא אלי בבקר ויפתח פי ולא נאלמתי עוד׃

А вечерта, преди да дойде избягалият, ръката на ГОСПОДА беше върху мен и отвори устата ми, докато той дойде при мен сутринта; и устата ми се отвори и вече не бях ням.

ויהי דבר יהוה אלי לאמר׃

И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

בן אדם ישבי החרבות האלה על אדמת ישראל אמרים לאמר אחד היה אברהם ויירש את הארץ ואנחנו רבים לנו נתנה הארץ למורשה׃

Сине човешки, живеещите в онези опустошени места в израилевата земя говорят и казват: Авраам беше един и получи за притежание земята, а ние сме мнозина — на нас е право да се даде земята за притежание.

לכן אמר אלהם כה אמר אדני יהוה על הדם תאכלו ועינכם תשאו אל גלוליכם ודם תשפכו והארץ תירשו׃

Затова им кажи: Така казва Господ БОГ: Ядете месо с кръвта му, вдигате очи към идолите си и проливате кръв — и ще притежавате ли земята?

עמדתם על חרבכם עשיתן תועבה ואיש את אשת רעהו טמאתם והארץ תירשו׃

Разчитате на меча си, вършите гнусотии и осквернявате всеки жената на ближния си — и ще притежавате ли земята?

כה תאמר אלהם כה אמר אדני יהוה חי אני אם לא אשר בחרבות בחרב יפלו ואשר על פני השדה לחיה נתתיו לאכלו ואשר במצדות ובמערות בדבר ימותו׃

Така им кажи: Така казва Господ БОГ: Жив съм Аз — онези, които са в опустошените места, непременно ще паднат от меч; и който е на открито поле, ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите, ще измрат от мор.

ונתתי את הארץ שממה ומשמה ונשבת גאון עזה ושממו הרי ישראל מאין עובר׃

И ще обърна земята на пустош и да бъде за смайване, и гордата й сила ще пресекне, и израилевите планини ще запустеят, никой няма да минава там.

וידעו כי אני יהוה בתתי את הארץ שממה ומשמה על כל תועבתם אשר עשו׃

И тогава ще познаят, че Аз съм ГОСПОД, когато обърна земята на пустош и да бъде за смайване заради всичките мерзости, които извършиха.

ואתה בן אדם בני עמך הנדברים בך אצל הקירות ובפתחי הבתים ודבר חד את אחד איש את אחיו לאמר באו נא ושמעו מה הדבר היוצא מאת יהוה׃

А ти, сине човешки, синовете на народа ти говорят за теб при стените и входовете на къщите, и си говорят един на друг, всеки на брат си, и казват: Елате сега и чуйте какво е словото, което излиза от ГОСПОДА.

ויבואו אליך כמבוא עם וישבו לפניך עמי ושמעו את דבריך ואותם לא יעשו כי עגבים בפיהם המה עשים אחרי בצעם לבם הלך׃

Те идват при теб, както идва народ, и седят пред теб като Мой народ, и слушат думите ти, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им ходи след печалбите им.

והנך להם כשיר עגבים יפה קול ומטב נגן ושמעו את דבריך ועשים אינם אותם׃

И, ето, ти си им като любима песен, като човек, с хубав глас, който свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват.

ובבאה הנה באה וידעו כי נביא היה בתוכם׃

А когато това дойде — ето, идва — тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.