Malachi 1

Tämä on Herran sanan kuorma Israelin tykö, Malakian kautta.

ГОСПОДНОТО слово, наложено на Малахия за Израил:

Minä rakastin teitä, sanoo Herra. Niin te sanotte: missäs meitä rakastit? Eikö Esau ole Jakobin veli, sanoo Herra? ja minä rakastin Jakobia,

Аз ви възлюбих, заявява ГОСПОД, а вие казвате: В какво си ни възлюбил? Не беше ли Исав брат на Яков? — заявява ГОСПОД, но Аз възлюбих Яков,

Ja vihasin Esauta; olen myös autioksi tehnyt hänen vuorensa, ja hänen perimisensä lohikärmeille erämaaksi.

а Исав намразих и направих хълмовете му на пустош и наследството му — за пустинните чакали.

Ja jos Edom sanois: me olemme köyhtyneet, mutta me tahdomme autiot jälleen rakentaa; niin sanoo Herra Zebaot näin: jos he rakentavat, niin minä tahdon maahan kukistaa; ja ne pitää kutsuttaman jumalattomuuden rajaksi ja siksi kansaksi, jolle Herra on vihainen ijankaikkisesti.

Ако каже Едом: Разорени сме, но ще съградим отново запустелите места! — така казва ГОСПОД на Войнствата: Те ще градят, но Аз ще събарям. И ще се нарекат предел на безбожието и народ, против който ГОСПОД негодува до века.

Sen pitää teidän silmänne näkemän, ja teidän pitää sanoman: Herra on ylistetty Israelin maan äärissä.

Очите ви ще видят това и ще кажете: Велик е ГОСПОД и оттатък израилевия предел!

Pojan pitää kunnioittaman isäänsä, ja palvelian isäntäänsä. Jos minä siis isä olen, kussa on minun kunniani? Jos minä isäntä olen, kussa on minun pelkoni? sanoo Herra Zebaot teille, papit, jotka katsotte ylön minun nimeni. Niin te sanotte: missä me katsomme ylön sinun nimes?

Син почита баща си и слуга — господаря си. А ако Аз съм баща, къде е почитта към Мен? И ако съм Господар, къде е страхът от Мен? — казва ГОСПОД на Войнствата на вас, свещеници, които презирате името Ми, но казвате: В какво презряхме името Ти?

Silloin kuin te uhraatte minun alttarilleni saastaista leipää. Niin te sanotte: kuinka me uhraamme sinulle saastaista? Siinä että te sanotte: Herran pöytä on katsottu ylön.

Принасяте осквернен хляб на олтара Ми, но казвате: С какво Те осквернихме? С това, че казвате: Трапезата на ГОСПОДА е презряна.

Ja kuin te uhraatte jotakin, joka sokia on, niin ette sano sitä pahaksi; ja kuin te uhraatte jotakin ontuvaa eli sairasta, niin ei sitäkään sanota pahaksi. Vie senkaltaista sinun päämiehilles, mitämaks, jos sinä olet hänelle otollinen, eli jos hän katsoo sinun puolees, sanoo Herra Zebaot.

И когато принасяте сляпо за жертва, не е ли зло? И когато принасяте куцо или болно, не е ли зло? Я го занеси на началника си — ще бъде ли благоразположен към теб, ще те приеме ли? — казва ГОСПОД на Войнствата.

Niin rukoilkaat nyt Jumalaa, että hän armahtais meidän päällemme, sillä se on tapahtunut teiltä. Luuletteko, että hän katsoo teidän puoleenne? sanoo Herra Zebaot.

И сега, умолявайте Бога да се смили над нас! От вашата ръка е ставало това — ще ви приеме ли? — казва ГОСПОД на Войнствата.

Kuka on myös teidän seassanne, joka sulkee oven (ilman palkkaa)? ette myös viritä tulta minun alttarilleni ilman mitäkään. Ei minulla ole suosiota teihin, sanoo Herra Zebaot, ja ruokauhri teidän käsistänne ei ole minulle otollinen.

Да беше затворил някой от вас вратите на храма, за да не палите огън на олтара Ми напразно! Нямам благоволение към вас, казва ГОСПОД на Войнствата, и принос няма да приема от ръката ви.

Vaan hamasta auringon koitosta niin laskemiseen asti pitää minun nimeni suureksi tuleman pakanain seassa, ja jokapaikassa pitää minun nimelleni suitsutettaman, ja puhdas ruokauhri uhrattaman; sillä minun nimeni pitää suureksi tuleman pakanain seassa, sanoo Herra Zebaot.

Защото от изгрева на слънцето до залеза му името Ми ще бъде велико между народите и на всяко място ще се кади, ще се принася на името Ми, и то чист принос, защото името Ми ще бъде велико между народите, казва ГОСПОД на Войнствата.

Mutta te turmelette sen sillä, kuin te sanotte: Herran pöytä on saastutettu, ja sen uhri on katsottu ylön ja hänen ruokansa.

Но вие го осквернявате, като казвате: Трапезата Господна е осквернена и плодът й, ястието й, е презряно.

Ja te sanotte: katso, se on sula vaiva, ja lyötte sen tuleen, sanoo Herra Zebaot. Ja te uhraatte ryövättyä, ontuvaa ja sairasta, ja ne te uhraatte ruokauhriksi. Pitäiskö se minulle otollinen oleman teidän käsistänne? sanoo Herra.

И казвате: Ето, каква трудност! И я презирате, казва ГОСПОД на Войнствата, и донасяте грабнатото и куцото, и болното. И като донасяте такъв принос, да го приема ли от ръцете ви? — казва ГОСПОД.

Mutta kirottu olkoon pettäjä, jonka laumassa on oinas, ja kuin hän tekee lupauksen, niin hän uhraa Herralle kelvottoman; sillä minä olen suuri kuningas, sanoo Herra Zebaot, ja minun nimeni on peljättävä pakanain seassa.

И проклет да бъде измамникът, който има в стадото си мъжко, а обрича и жертва на Господа нещо с недостатък — защото Аз съм велик Цар, казва ГОСПОД на Войнствата, и името Ми е страшно между народите.