Psalms 12

(Til sangmesteren. Efter den ottende. En salme af David.) HERRE, hjælp, thi de fromme er borte, svundet er Troskab blandt Menneskens Børn;

(По слав. 11) За първия певец. На шеминит. Псалм на Давид. Спаси, ГОСПОДИ, защото не остана вече благочестив, защото се изгубиха верните измежду човешките синове.

de taler Løgn, den ene til den anden, med svigefulde Læber og tvedelt Hjerte.

Говорят лъжа всеки с ближния си, говорят с ласкателни устни и двулично сърце.

Hver svigefuld Læbe udrydde HERREN, den Tunge, der taler store Ord,

ГОСПОД да изтреби всички ласкателни устни, езика, който говори високопарно,

dem, som siger: "Vor Tunge gør os stærke, vore Læber er med os, hvo er vor Herre?"

всички които са казали: Ще надвием с езика си, устните ни са с нас — кой е господар над нас?

"For armes Nød og fattiges Suk vil jeg nu stå op", siger HERREN, "jeg frelser den, som man blæser ad."

Заради насилието над страдащите, заради стенанието на сиромасите сега ще стана, казва ГОСПОД, ще поставя в безопасност онзи, който за това копнее.

HERRENs Ord er rene Ord, det pure, syvfold lutrede Sølv.

Думите на ГОСПОДА са чисти думи, като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти.

HERRE, du vogter os, værner os evigt mod denne Slægt.

Ти, ГОСПОДИ, ще ги съхраниш, ще го запазиш от това поколение до века.

De gudløse færdes frit overalt, når Skarn ophøjes blandt Menneskens Børn.

Безбожните обикалят наоколо, когато подлостта се възвишава сред човешките синове.