Ecclesiastes 12

Tænk På ding Skaber i Ungdommens Dage, førend de onde Dage kommer og Årene nærmer sig, om hvilke du vil sige: "I dem har jeg ikke Behag!"

И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и да се приближат годините, за които ще кажеш: Нямам удоволствие от тях! —

før Sol og Lys og Måne og Stjerner hylles i Mørke og der atter kommer Skyer efter Regn,

преди да се помрачат слънцето и светлината, и луната, и звездите и да се върнат облаците след дъжда;

Tiden, da Husets Vogtere bæver, de stærke Mænd bliver krumme, da Møllepigerne svigter, fordi de er få, og de bliver mørke, som kigger ved Gluggerne,

във времето, когато стражите на къщата треперят и се прегърбват силните мъже; и онези, които мелят, престават, защото намаляха; и очите на гледащите през прозорците се помрачават;

da begge Gadedørene lukkes, mens Møllen går med dæmpet Lyd, da man står op ved Spurvenes Kvidder og alle Sangens Døtre hvisker,

когато вратите към улицата се затварят и звукът на мелницата заглъхва, и човек става при звука на птица, и всички тонове на песента се приглушават;

da man også ængstes for Bakker, og Rædsler lurer på Vejen, da Mandeltræet blomstrer; Græshoppen slappes og Kapersbærret svigter, nu Mennesket går til sin evige Bolig og Sørgetoget går gennem Gaden,

и се страхуват от височина и от ужаси по пътя; и бадемът разцъфтява и натегва скакалецът, и охотата изчезва, защото човек отива във вечния си дом и жалеещите обикалят улиците —

førend Sølvsnoren brister og Guldskålen brydes itu, før Krukken slås i Stykker ved Kilden og det søndrede Hjul falder ned i Brønden

преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, и да се строши стомната при извора, и да се счупи колелото на кладенеца,

og Støvet vender tilbage til Jorden som før og Ånden til Gud, som gav den.

и пръстта да се върне в земята, както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал.

Endeløs Tomhed, sagde Prædikeren, alt er Tomhed.

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Всичко е суета.

Endnu skal siges, at Prædikeren var viis; han gav også Folket Kundskab; han granskede og ransagede og formede mange Ordsprog.

И освен че беше мъдър, проповедникът учеше и народа на знание; и обмисляше, издирваше и подреждаше много притчи.

Prædikeren søgte at finde Fyndord og optegnede sanddru Lære, Sandhedsord.

Проповедникът търсеше да намери благоугодни думи и писаното беше право, думи на истина.

Som Pigkæppe er de vises Ord, som inddrevne Søm, der sidder tæt; de er givet af en og samme Hyrde.

Думите на мъдрите са като остени и думите на събраните мъдрости са като добре забити гвоздеи, дадени от един Пастир.

Endnu skal siges: Min Søn, var dig! Der er ingen Ende på, som der skrives Bøger, og megen Gransken trætter Legemet.

И освен това, сине мой, приеми поучение: Правенето на много книги няма край и многото учене е уморително за плътта.

Enden på Sagen, når alt er hørt, er: Frygt Gud og hold hans Bud! Thi det bør hvert Menneske gøre.

Нека чуем свършека на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека —

Thi hver en Gerning bringer Gud for Retten, når han dømmer alt, hvad der er skjult, være sig godt eller ondt.

защото Бог ще доведе всяко дело на съда над всичко скрито, било то добро или зло.