Psalms 52

(По слав. 51) За първия певец. Маскил на Давид, когато едомецът Доик отиде и говори на Саул, и му каза: Давид дойде в къщата на Ахимелех. Защо се хвалиш в злобата, силни? Божията милост трае вечно.

Εις τον πρωτον μουσικον, Μασχιλ του Δαβιδ, οτε ηλθε Δωηκ ο Ιδουμαιος και ανηγγειλε προς τον Σαουλ, και ειπε προς αυτον, Ηλθεν ο Δαβιδ εις την οικιαν του Αχιμελεχ. Τι καυχασαι εις την κακιαν, δυνατε; το ελεος του Θεου διαμενει εις τον αιωνα.

Езикът ти замисля лукавство, като остър бръснач върши измама.

Η γλωσσα σου μελετα κακιας ως ξυραφιον ηκονημενον εργαζεται δολον.

Обичаш злото повече от доброто и лъжа — повече отколкото да говориш правда. (Села.)

Ηγαπησας το κακον μαλλον παρα το αγαθον, το ψευδος παρα να λαλης δικαιοσυνην. Διαψαλμα.

Обичаш всички унищожителни думи. Измамен език!

Ηγαπησας παντας τους λογους του αφανισμου, γλωσσαν δολιαν.

И Бог ще те съкруши навеки, ще те сграбчи и ще те изтръгне от шатрата ти, и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)

Δια τουτο ο Θεος θελει σε εξολοθρευσει διαπαντος θελει σε αποσπασει και σε μετατοπισει εκ της σκηνης σου, και θελει σε εκριζωσει εκ γης ζωντων. Διαψαλμα.

А праведните ще видят и ще се убоят, и ще му се присмеят:

Και οι δικαιοι θελουσιν ιδει και φοβηθη και θελουσι γελασει επ αυτον λεγοντες,

Ето човека, който не направи Бога свое прибежище, а се уповаваше на многото си богатства и се утвърждаваше в лукавството си.

Ιδου, ο ανθρωπος, οστις δεν εθεσε τον Θεον δυναμιν αυτου. αλλ ηλπισεν επι το πληθος του πλουτου αυτου και επεστηριζετο επι την πονηριαν αυτου.

А аз съм като зелена маслина в Божия дом, уповавам се на Божията милост за вечни векове.

Εγω δε θελω εισθαι ως ελαια ακμαζουσα εν τω οικω του Θεου ελπιζω επι το ελεος του Θεου εις τον αιωνα του αιωνος.

Ще Те прославям до века, защото си направил така; и ще се надявам на Името Ти — защото е добро — пред Твоите светии.

Θελω σε δοξολογει παντοτε, διοτι εκαμες ουτω και θελω ελπιζει επι το ονομα σου, διοτι ειναι αγαθον εμπροσθεν των οσιων σου.