Psalms 137

(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

Επι των ποταμων Βαβυλωνος, εκει εκαθισαμεν και εκλαυσαμεν, οτε ενεθυμηθημεν την Σιων.

На върбите сред него окачихме арфите си.

Επι τας ιτεας εν μεσω αυτης εκρεμασαμεν τας κιθαρας ημων.

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

Διοτι οι αιχμαλωτισαντες ημας εκει εζητησαν παρ ημων λογους ασματων και οι ερημωσαντες ημας υμνον, λεγοντες, Ψαλατε εις ημας εκ των ωδων της Σιων.

Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

Πως να ψαλωμεν την ωδην του Κυριου επι ξενης γης;

Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

Εαν σε λησμονησω, Ιερουσαλημ, ας λησμονηση η δεξια μου

Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

Ας κολληθη η γλωσσα μου εις τον ουρανισκον μου, εαν δεν σε ενθυμωμαι εαν δεν προταξω την Ιερουσαλημ εις την αρχην της ευφροσυνης μου

Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

Μνησθητι, Κυριε, των υιων Εδωμ, οιτινες την ημεραν της Ιερουσαλημ ελεγον, Κατεδαφισατε, κατεδαφισατε αυτην εως των θεμελιων αυτης.

О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

Θυγατηρ Βαβυλωνος, η μελλουσα να ερημωθης, μακαριος οστις σοι ανταποδωση την ανταμοιβην των οσα επραξας εις ημας

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!

Μακαριος οστις πιαση και ριψη τα νηπια σου επι την πετραν