Hosea 7

Когато изцелявам Израил, се откриват беззаконието на Ефрем и злините на Самария; защото вършат измама, крадецът влиза, а разбойници грабят вън.

Ενω ιατρευον τον Ισραηλ, απεκαλυφθη τοτε η ανομια του Εφραιμ και η κακια της Σαμαρειας διοτι επραξαν ψευδος και ο κλεπτης εισερχεται, ο ληστης γυμνονει εξωθεν.

Не си казват в сърцето си, че Аз помня всичките им злини. А сега делата им ги обиколиха, пред лицето Ми са.

Και αυτοι δεν λεγουσιν εν τη καρδια αυτων, οτι ενθυμουμαι πασαν την ανομιαν αυτων τωρα περιεκυκλωσαν αυτους αι πραξεις αυτων εμπροσθεν του προσωπου μου εγειναν.

Със злината си радват царя и с лъжите си — първенците.

Εν τη κακια αυτων ευφραναν τον βασιλεα και εν τοις ψευδεσιν αυτων τους αρχοντας.

Те всички са прелюбодейци; като пещ, запалена от хлебаря — когато замеси тестото, той спира да подклажда, докато то втаса.

Παντες ειναι μοιχοι, ως ο κλιβανος ο πεπυρωμενος υπο του αρτοποιου οστις, αφου ζυμωση το φυραμα, παυει του να θερμαινη αυτον, εωσου γεινη η ζυμωσις.

В деня на нашия цар първенците се разболяха от жарта на виното и то простря ръката си с присмивачите.

Εν τη ημερα του βασιλεως ημων, οι αρχοντες ησθενησαν υπο της φλογωσεως του οινου, και αυτος εξηπλωσε την χειρα αυτου προς τους αχρειους.

Защото дебнейки са направили сърцата си като пещ — хлебарят им спи цяла нощ, а на сутринта тя гори като пламтящ огън.

Διοτι ενασχολουσι την καρδιαν αυτων φλεγωμενην ως κλιβανον εν ταις ενεδραις αυτων ο αρτοποιος αυτων κοιμαται ολην την νυκτα την δε αυγην αυτη καιει ως πυρ φλογιζον.

Всички те се нажежиха като пещ и пояждат съдиите си. Всичките им царе паднаха, няма между тях никой да Ме призовава.

Παντες ουτοι εθερμανθησαν ως κλιβανος και κατεφαγον τους κριτας αυτων παντες οι βασιλεις αυτων επεσον δεν υπαρχει μεταξυ αυτων ο επικαλουμενος με.

Ефрем се смеси с народите, Ефрем е като необърната пита.

Ο Εφραιμ, αυτος συνεμιγη μετα των λαων ο Εφραιμ ειναι ως εγκρυφιας οστις δεν εστραφη.

Чужденци поядоха силата му, а той не знае; и бели коси има тук-там, а той не знае.

Ξενοι κατεφαγον την δυναμιν αυτου και αυτος δεν γνωριζει τουτο και λευκαι τριχες ανεφυησαν σποραδην εν αυτω και αυτος δεν γνωριζει τουτο.

И гордостта на Израил свидетелства в лицето му, но не се върнаха при ГОСПОДА, своя БОГ, и не Го потърсиха, при всичко това.

Και η υπερηφανια του Ισραηλ μαρτυρει κατα προσωπον αυτου και δεν επιστρεφουσι προς Κυριον τον Θεον αυτων ουδε εκζητουσιν αυτον δια παντα ταυτα.

И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум; викат Египет, отиват в Асирия.

Και ο Εφραιμ ειναι ως περιστερα δελεαζομενη, μη εχουσα συνεσιν επικαλουνται την Αιγυπτον, υπαγουσιν εις την Ασσυριαν.

Когато отидат, ще разпростра мрежата Си върху тях, ще ги сваля като небесните птици, ще ги накажа, както беше известено на събранието им.

Οταν υπαγωσι, θελω εξαπλωσει επ αυτους το δικτυον μου θελω καταβιβασει αυτους καθως τα πετεινα του ουρανου θελω παιδευσει αυτους καθως εκηρυχθη εν τη συναγωγη αυτων.

Горко им, защото побягнаха от Мен! Погибел за тях, защото престъпиха против Мен! И Аз исках да ги изкупя, а те говориха лъжи против Мен.

Ουαι εις αυτους, διοτι απεσκιρτησαν απ εμου ολεθρος εις αυτους, διοτι ησεβησαν εις εμε ενω εγω εξηγορασα αυτους, αυτοι ελαλησαν κατ εμου ψευδη.

И не викат към Мен от сърце, когато ридаят на леглата си. Събират се за жито и вино, а от Мен отстъпват.

Και δεν με επεκαλεσθησαν εν τη καρδια αυτων, αλλα ωλολυζον επι τας κλινας αυτων βασανιζονται δια σιτον και οινον και στασιαζουσιν εναντιον μου.

А Аз, Аз учех и укрепвах мишците им, а те замислят зло против Мен.

Και εγω επαιδευσα αυτους ενω ενισχυσα τους βραχιονας αυτων, αυτοι ομως διελογιζοντο πονηρα εναντιον μου.

Връщат се, но не при Всевишния; станаха като неверен лък. Първенците им от меч ще паднат заради яростта на езика си; това ще бъде подигравката им в египетската земя.

Επιστρεφουσιν, ουχι εις τον Υψιστον εγειναν ως τοξον στρεβλον οι αρχοντες αυτων θελουσι πεσει εν �ομφαια δια την αυθαδειαν της γλωσσης αυτων τουτο θελει εισθαι το ονειδος αυτων εν τη γη της Αιγυπτου.