Psalms 12

(По слав. 11) За първия певец. На шеминит. Псалм на Давид. Спаси, ГОСПОДИ, защото не остана вече благочестив, защото се изгубиха верните измежду човешките синове.

Davidin Psalmi, edelläveisaajalle, kahdeksalla kielellä. Auta, Herra; sillä pyhät ovat vähentyneet, ja uskolliset ovat harvat ihmisten lasten seassa.

Говорят лъжа всеки с ближния си, говорят с ласкателни устни и двулично сърце.

Jokainen puhuu lähimmäisensä kanssa valhetta: he liehakoitsevat ja opettavat eripuraisuutta sydämistä.

ГОСПОД да изтреби всички ласкателни устни, езика, който говори високопарно,

Katkokoon Herra kaikki ulkokullaiset huulet ja ylpiästi puhuvaiset kielet,

всички които са казали: Ще надвием с езика си, устните ни са с нас — кой е господар над нас?

Jotka sanovat: meidän kielemme pitää voittaman, meidän tulee puhua: kuka meidän herramme on?

Заради насилието над страдащите, заради стенанието на сиромасите сега ще стана, казва ГОСПОД, ще поставя в безопасност онзи, който за това копнее.

Että köyhät hävitetään ja vaivaiset huokaavat, niin minä nyt nousen, sanoo Herra: minä saatan avun, että rohkiasti pitää opetettaman.

Думите на ГОСПОДА са чисти думи, като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти.

Herran puheet ovat kirkkaat, niinkuin selitetty hopia saviastioissa, seitsemän kertaa koeteltu.

Ти, ГОСПОДИ, ще ги съхраниш, ще го запазиш от това поколение до века.

Sinä Herra, kätke ne, ja varjele meitä tästä suvusta ijankaikkisesti.

Безбожните обикалят наоколо, когато подлостта се възвишава сред човешките синове.

Sillä joka paikka on jumalattomia täynnä, koska huonot ihmisten lasten seassa korotetaan.