Psalms 131

(По слав. 130) Песен на изкачванията. На Давид. ГОСПОДИ, сърцето ми не е гордо и не се превъзнасят очите ми, нито се занимавам с неща, твърде големи и твърде чудни за мен.

Píseň stupňů, Davidova. Hospodine, nepozdvihlotě se srdce mé, ani se povýšily oči mé, aniž jsem se vydal v věci veliké, aneb vyšší nad to, než mi náleží.

Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен.

Zdali jsem nepoložil a neupokojil duše své, jako dítě ostavené od matky své? Ostavenému podobná byla ve mně duše má.

Израилю, уповай се на ГОСПОДА отсега и до века!

Doufej, ó Izraeli, v Hospodina, od tohoto času až na věky.