Psalms 130

(По слав. 129) Песен на изкачванията. От дълбините виках към Теб, ГОСПОДИ.

Píseň stupňů. Z hlubokosti volám k tobě, Hospodine.

Господи, чуй гласа ми! Нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбите ми!

Pane, vyslyš hlas můj, nakloň uší svých k hlasu pokorných proseb mých.

Ако Ти, ГОСПОДИ, помниш греховете, то кой, Господи, ще устои?

Budeš-li nepravosti šetřiti, Hospodine Pane, kdo ostojí?

Но при Теб има прошка, за да Ти се боят.

Ale u tebe jest odpuštění, tak aby uctivost k tobě zachována byla.

Чакам ГОСПОДА; душата ми чака и на словото Му се уповавам.

Očekávám na Hospodina, očekává duše má, a ještě očekává na slovo jeho.

Душата ми чака Господа повече от стражите — зората, повече от стражите — зората.

Duše má čeká Pána, víc než ponocní svitání, kteříž ponocují až do jitra.

Израилю, уповай се на ГОСПОДА, защото при ГОСПОДА е милостта и велико е у Него изкуплението.

Očekávejž, Izraeli, na Hospodina; nebo u Hospodina jest milosrdenství, a hojné u něho vykoupení.

И Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония.

Onť zajisté vykoupí Izraele ze všech nepravostí jeho.