I Kings 10

И савската царица чу слуха за Соломон заради ГОСПОДНОТО Име и дойде, за да го изпита със загадки.

Glas koji je u Jahvinu Imenu stekao Salomon dopro je do kraljice od Sabe; zato ona dođe da Salomona iskuša zagonetkama.

Тя дойде в Ерусалим с много голяма свита, с камили, които носеха аромати и злато в много голямо количество, и скъпоценни камъни. И тя дойде при Соломон и говори с него за всичко, което имаше на сърце.

Došla je u Jeruzalem s golemom pratnjom, s devama koje su nosile mirise, nebrojeno zlato i drago kamenje. Došavši k Salomonu, porazgovori se s njim o svemu što joj bijaše na srcu.

И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което не й обясни.

Salomon joj odgovori na sva pitanja; nije mu bilo skriveno ništa da joj ne bi umio objasniti.

И когато савската царица видя цялата мъдрост на Соломон и дома, който беше построил,

Kad kraljica od Sabe vidje mudrost Salomonovu, dvor koji bijaše sagradio,

и храната на трапезата му, и седенето на слугите му, и стоенето на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и изкачването, с което се изкачваше в ГОСПОДНИЯ дом, дъхът й секна.

jela na njegovu stolu, odaje njegove i dvorane, otmjenost njegove posluge i njihova odijela, njegove peharnike i paljenice koje je prinio u Domu Jahvinu, zastade joj dah.

И тя каза на царя: Вярна беше думата, която чух в земята си, за делата ти и за мъдростта ти.

Tada reče kralju: "Istina je bila što sam u svojoj zemlji čula o tebi i o tvojoj mudrosti.

И аз не вярвах на думите, докато не дойдох и не видях с очите си; и ето, дори и половината не ми е било казано. Мъдростта ти и благата ти надминават слуха, който бях чула.

Ali nisam htjela vjerovati što se pripovijeda dokle god nisam došla i vidjela na svoje oči; i doista, ni pola mi nije bilo rečeno: ti nadvisuješ u mudrosti i blagostanju slavu o kojoj sam čula.

Блажени хората ти и блажени тези твои слуги, които стоят постоянно пред теб и слушат мъдростта ти!

Blago tvojim ženama, blago ovim tvojim slugama koji su neprestano pred tobom i slušaju tvoju mudrost!

Благословен ГОСПОД, твоят Бог, който благоволи в теб, да те постави на израилевия престол! Понеже ГОСПОД е възлюбил Израил до века, затова те е направил цар, за да вършиш правосъдие и правда.

Neka je blagoslovljen Jahve, Bog tvoj, komu si tako omilio da te postavio na prijestolje Izraelaca; zato što Jahve uvijek ljubi Izraela, postavio te kraljem da činiš pravo i pravicu."

И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и аромати в много голямо количество и скъпоценни камъни. Никога вече не дойде такова изобилие от аромати, като това, което савската царица даде на цар Соломон.

Dade tada kralju stotinu i dvadeset zlatnih talenata, mnogo miomirisa i dragulja. Nikad više nije bilo takvih miomirisa kakve je kraljica od Sabe dala kralju Salomonu.

А и корабите на Хирам, които докарваха злато от Офир, докараха от Офир много голямо количество алмугово дърво и скъпоценни камъни.

Pa i Hiramovo brodovlje, koje je donosilo zlato iz Ofira, dovezlo je odande mnogo sandalovine i dragulja.

И царят направи от алмуговото дърво парапети за ГОСПОДНИЯ дом и за царската къща и арфи и лири за певците. Толкова много алмугово дърво не е идвало и не е било виждано и до днес.

Kralj je od sandalovine napravio ograde za Dom Jahvin i za kraljevski dvor, i citre i harfe za pjevače; nikada se više nije dovezlo toliko sandalova drveta niti se vidjelo do danas.

И цар Соломон даде на савската царица всичко, което тя пожела, за което помоли, освен онова, което цар Соломон й даде по своя воля. И тя се обърна и отиде в земята си, тя и слугите й.

Kralj Salomon dade kraljici od Sabe što je god zaželjela i zatražila, a povrh toga kraljevski je obdari. Potom ona krenu i sa slugama vrati se u svoju zemlju.

А теглото на златото, което идваше при Соломон за една година, беше шестстотин шестдесет и шест таланта злато,

Zlato što je dolazilo Salomonu svake godine bilo je teško šest stotina šezdeset i šest zlatnih talenata,

освен онова, което се събираше от търговците, от приходите на търговците, от всичките царе на Арабия и от управителите на страната.

osim onoga što je dolazilo od trgovaca i prodavača-potukača i od svih arapskih kraljeva i upravitelja zemaljskih.

И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато — с шестстотин сикъла злато се покриваше всеки щит —

Kralj Salomon načini tri stotine velikih štitova od kovanog zlata; za svaki je štit upotrijebio šest stotina zlatnih šekela;

и триста щитчета от ковано злато — с три мнаси злато се покриваше всяко щитче. И царят ги постави в къщата "Ливанска гора".

i načini trista štitića od kovanog zlata; za svaki je štitić utrošio tri zlatne mine. Pohranio je sve u kuću zvanu Libanonska šuma.

И царят направи един голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато.

Kralj je još napravio veliko prijestolje od bjelokosti i obložio ga čistim zlatom.

Престолът имаше шест стъпала и горната част на престола беше кръгла отзад; имаше и подлакътници от двете страни на мястото за сядане, и два лъва стояха до подлакътниците.

Prijestolje je imalo šest stepenica, straga je na njemu bila teleća glava, a s obje strane sjedala bile su ručice, a kraj ručica stajala dva lava.

И дванадесет лъва стояха там, на шестте стъпала, по един от всяка страна. Такова нещо не е било правено за никое друго царство.

Dvanaest je lavova stajalo s obje strane onih šest stepenica. Takvo što nije bilo izrađeno ni u jednom kraljevstvu.

И всички съдове за пиене на цар Соломон бяха от злато, и всичките съдове на къщата "Ливанска гора" бяха от чисто злато. Нищо не беше от сребро, то се считаше за нищо в дните на Соломон.

Sve posude iz kojih je pio kralj Salomon bijahu zlatne, i sve posuđe u kući zvanoj Libanonska šuma bijaše od suhoga zlata; ništa nije bilo od srebra, jer se ono smatralo bezvrijednim u Salomonovo vrijeme.

Защото царят имаше тарсийски кораби в морето, заедно с корабите на Хирам; веднъж на три години тарсийските кораби идваха натоварени със злато и сребро, слонова кост и маймуни, и пауни.

Kralj je imao taršiško brodovlje na moru zajedno s Hiramovim brodovljem, i svake treće godine dolazilo je taršiško brodovlje donoseći zlato, srebro i slonovu kost, majmune i paune.

И цар Соломон беше по-велик от всичките царе на света по богатство и мъдрост.

Tako je kralj Salomon natkrilio sve zemaljske kraljeve bogatstvom i mudrošću.

И цялата земя търсеше лицето на Соломон, за да чуе мъдростта му, която Бог беше вложил в сърцето му.

Sav je svijet želio vidjeti Salomona i čuti mudrost koju mu je Bog ulio u srce.

И те донасяха всеки дара си: вещи от сребро и вещи от злато, и облекла, и оръжия, и аромати, коне и мулета. Така ставаше година след година.

Svatko mu je donosio dar: srebro i zlatno posuđe, haljine, oružje, miomirise, konje i mazge, iz godine u godinu.

И Соломон събра колесници и конници и имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, и ги настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

Uz to je Salomon sakupio bojnih kola i konjanika; imao je tisuću i četiri stotine bojnih kola i dvanaest tisuća konja i rasporedio ih je po gradovima bojnih kola i kod kralja u Jeruzalemu.

И царят направи среброто в Ерусалим като камъни и направи кедрите многобройни като черниците в низината.

Salomon je učinio da u Jeruzalemu bude srebra kao kamenja, a cedrova kao divljih smokava što rastu u Šefeli.

И износът на коне за Соломон ставаше от Египет; кервани от царски търговци ги купуваха на стада за определена цена.

Salomon je uvozio konje iz Musrija i Koe: kraljevi nabavljači uvozili su ih iz Koe za određenu svotu.

И една колесница, която се изнасяше и докарваше от Египет, се купуваше за шестстотин сребърни сикъла, а един кон — за сто и петдесет. И така се изнасяха и за всичките хетейски царе и за арамейските царе чрез ръката на търговците.

Kola se dovozila iz Egipta po šest stotina srebrnih šekela; a konj se plaćao po stotinu i pedeset. Tako ih preko nabavljača dobivahu svi kraljevi hetitski i aramejski.