Nehemiah 5

И се надигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите.

百姓和他们的妻大大呼号，埋怨他们的弟兄犹大人。

И имаше такива, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина, затова нека ни се даде жито да ядем и да живеем!

有的说：「我们和儿女人口众多，要去得粮食度命」；

А имаше и такива, които казваха: Ние заложихме нивите си и лозята си, и къщите си, за да ни се даде жито заради глада.

有的说：「我们典了田地、葡萄园、房屋，要得粮食充饥」；

Имаше и такива, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние взехме пари назаем за царския данък.

有的说：「我们已经指著田地、葡萄园，借了钱给王纳税。

Но сега, нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца са като техните деца. И ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са вече заробени, а ние сме безсилни да ги откупим, защото нивите и лозята ни са на други.

我们的身体与我们弟兄的身体一样；我们的儿女与他们的儿女一般。现在我们将要使儿女作人的仆婢，我们的女儿已有为婢的；我们并无力拯救，因为我们的田地、葡萄园已经归了别人。」

И когато чух вика им и тези думи, много се разгневих.

我听见他们呼号说这些话，便甚发怒。

И размислих в себе си и се скарах с благородните и първенците, и им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си! И свиках против тях голямо събрание и им казах:

我心里筹划，就斥责贵冑和官长说：「你们各人向弟兄取利！」于是我招聚大会攻击他们。

Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на езичниците. А вие сами ли ще продадете братята си? Или те да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха отговор.

我对他们说：「我们尽力赎回我们弟兄，就是卖与外邦的犹大人；你们还要卖弟兄，使我们赎回来吗？」他们就静默不语，无话可答。

И аз казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не сме за присмех на езичниците, нашите врагове?

我又说：「你们所行的不善！你们行事不当敬畏我们的　神吗？不然，难免我们的仇敌外邦人毁谤我们。

Но и аз, братята ми и слугите ми, сме им заели пари и жито, но моля ви, нека оставим тази лихва!

我和我的弟兄与仆人也将银钱粮食借给百姓；我们大家都当免去利息。

И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, а също и една стотна част от парите и от житото, от виното и от маслиненото масло, които сте им заели.

如今我劝你们将他们的田地、葡萄园、橄榄园、房屋，并向他们所取的银钱、粮食、新酒，和油，百分之一的利息都归还他们。」

Тогава те казаха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците и ги заклех, че ще направят според това обещание.

众人说：「我们必归还，不再向他们索要，必照你的话行。」我就召了祭司来，叫众人起誓，必照著所应许的而行。

Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всекиго, който не изпълни това обещание! Да, така да бъде отърсен и изпразнен! И цялото събрание каза: Амин! И прославиха ГОСПОДА. И народът постъпи според това обещание.

我也抖著胸前的衣襟，说：「凡不成就这应许的，愿　神照样抖他离开家产和他劳碌得来的，直到抖空了。」会众都说：「阿们！」又讚美耶和华。百姓就照著所应许的去行。

И от времето, когато царят ме назначи за областен управител над тях в юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз с братята си не съм вземал заплатата на областен управител.

自从我奉派作犹大地的省长，就是从亚达薛西王二十年直到三十二年，共十二年之久，我与我弟兄都没有吃省长的俸禄。

А предишните областни управители, които бяха преди мен, бяха налагали товар на народа и бяха вземали от тях хляб и вино, освен четиридесет сикъла сребро. И слугите им бяха господарували над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

在我以前的省长加重百姓的担子，每日索要粮食和酒，并银子四十舍客勒，就是他们的仆人也辖制百姓；但我因敬畏　神不这样行。

И също помагах в работата на тази стена; и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за делото.

并且我恒心修造城墙，并没有置买田地；我的仆人也都聚集在那里做工。

И юдеите и първенците, сто и петдесет мъже освен онези, които идваха при нас от народите около нас, бяха на трапезата ми.

除了从四围外邦中来的犹大人以外，有犹大平民和官长一百五十人在我席上吃饭。

А това, което се готвеше всеки ден, беше едно говедо, шест избрани овце и птици се готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно всякакво вино. И при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ.

每日预备一只公牛，六只肥羊，又预备些飞禽；每十日一次，多预备各样的酒。虽然如此，我并不要省长的俸禄，因为百姓服役甚重。

Помни ме, Боже мой, за добро заради всичко, което съм сторил за този народ!

我的　神啊，求你记念我为这百姓所行的一切事，施恩与我。