II Kings 13

В двадесет и третата година на юдовия цар Йоас, сина на Охозия, Йоахаз, синът на Ииуй, се възцари над Израил в Самария и царува седемнадесет години.

فِي السَّنَةِ الثَّالِثَةِ وَالْعِشْرِينَ لِيُوآشَ بْنِ أَخَزْيَا مَلِكِ يَهُوذَا، مَلَكَ يَهُوأَحَازُ بْنُ يَاهُو عَلَى إِسْرَائِيلَ فِي السَّامِرَةِ سَبْعَ عَشَرَةَ سَنَةً.

Той върши зло пред ГОСПОДА и последва греховете на Еровоам, сина на Нават, с които той въведе Израил в грях; не се отклони от тях.

وَعَمِلَ الشَّرَّ فِي عَيْنَيِ الرَّبِّ، وَسَارَ وَرَاءَ خَطَايَا يَرُبْعَامَ بْنِ نَبَاطَ الَّذِي جَعَلَ إِسْرَائِيلَ يُخْطِئُ. لَمْ يَحِدْ عَنْهَا.

Тогава гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той постоянно ги предаваше в ръката на арамейския цар Азаил и в ръката на Венадад, сина на Азаил.

فَحَمِيَ غَضَبُ الرَّبِّ عَلَى إِسْرَائِيلَ، فَدَفَعَهُمْ لِيَدِ حَزَائِيلَ مَلِكِ أَرَامَ، وَلِيَدِ بَنْهَدَدَ بْنِ حَزَائِيلَ كُلَّ الأَيَّامِ.

Тогава Йоахаз се помоли на ГОСПОДА и ГОСПОД го послуша, защото видя притеснението на Израил, как ги притесняваше арамейският цар.

وَتَضَرَّعَ يَهُوأَحَازُ إِلَى وَجْهِ الرَّبِّ، فَسَمِعَ لَهُ الرَّبُّ لأَنَّهُ رَأَى ضِيقَ إِسْرَائِيلَ، لأَنَّ مَلِكَ أَرَامَ ضَايَقَهُمْ.

И ГОСПОД даде избавител на Израил, така че се отърваха изпод ръката на арамейците и израилевите синове живееха в шатрите си, както по-рано.

وَأَعْطَى الرَّبُّ إِسْرَائِيلَ مُخَلِّصًا، فَخَرَجُوا مِنْ تَحْتِ يَدِ الأَرَامِيِّينَ. وَأَقَامَ بَنُو إِسْرَائِيلَ فِي خِيَامِهِمْ كَأَمْسِ وَمَا قَبْلَهُ.

Но пак не се отклониха от греховете на Еровоамовия дом, с които той въведе Израил в грях, в тях ходеха, и ашерата още стоеше в Самария.

وَلكِنَّهُمْ لَمْ يَحِيدُوا عَنْ خَطَايَا بَيْتِ يَرُبْعَامَ الَّذِي جَعَلَ إِسْرَائِيلَ يُخْطِئُ، بَلْ سَارُوا بِهَا. وَوَقَفَتِ السَّارِيَةُ أَيْضًا فِي السَّامِرَةِ.

А арамейският цар не беше оставил на Йоахаз военен народ освен петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пешаци, защото арамейският цар ги беше избил и ги беше направил като стъпкана пръст.

لأَنَّهُ لَمْ يُبْقِ لِيَهُوأَحَازَ شَعْبًا إِلاَّ خَمْسِينَ فَارِسًا وَعَشَرَ مَرْكَبَاتٍ وَعَشَرَةَ آلاَفِ رَاجِل، لأَنَّ مَلِكَ أَرَامَ أَفْنَاهُمْ وَوَضَعَهُمْ كَالتُّرَابِ لِلدَّوْسِ.

А останалите дела на Йоахаз и всичко, което извърши, и юначеството му, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

وَبَقِيَّةُ أُمُورِ يَهُوأَحَازَ وَكُلُّ مَا عَمِلَ وَجَبَرُوتُهُ، أَمَا هِيَ مَكْتُوبَةٌ فِي سِفْرِ أَخْبَارِ الأَيَّامِ لِمُلُوكِ إِسْرَائِيلَ؟

И Йоахаз легна при бащите си и го погребаха в Самария. А вместо него се възцари синът му Йоас.

ثُمَّ اضْطَجَعَ يَهُوأَحَازُ مَعَ آبَائِهِ، فَدَفَنُوهُ فِي السَّامِرَةِ، وَمَلَكَ يُوآشُ ابْنُهُ عِوَضًا عَنْهُ.

В тридесет и седмата година на юдовия цар Йоас над Израил в Самария се възцари Йоас, синът на Йоахаз, и царува шестнадесет години.

فِي السَّنَةِ السَّابِعَةِ وَالثَّلاَثِينَ لِيُوآشَ مَلِكِ يَهُوذَا، مَلَكَ يَهُوآشُ بْنُ يَهُوأَحَازَ عَلَى إِسْرَائِيلَ فِي السَّامِرَةِ سِتَّ عَشَرَةَ سَنَةً.

Той върши зло пред ГОСПОДА; не се отклони от нито един от греховете на Еровоам, сина на Нават, с които той въведе Израил в грях, а ходи в тях.

وَعَمِلَ الشَّرَّ فِي عَيْنَيِ الرَّبِّ، وَلَمْ يَحِدْ عَنْ جَمِيعِ خَطَايَا يَرُبْعَامَ بْنِ نَبَاطَ الَّذِي جَعَلَ إِسْرَائِيلَ يُخْطِئُ، بَلْ سَارَ بِهَا.

А останалите дела на Йоас и всичко, което извърши, и юначеството, с което воюва против юдовия цар Амасия, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

وَبَقِيَّةُ أُمُورِ يُوآشَ وَكُلُّ مَا عَمِلَ وَجَبَرُوتُهُ وَكَيْفَ حَارَبَ أَمَصْيَا مَلِكَ يَهُوذَا، أَمَا هِيَ مَكْتُوبَةٌ فِي سِفْرِ أَخْبَارِ الأَيَّامِ لِمُلُوكِ إِسْرَائِيلَ؟

И Йоас легна при бащите си, а на престола му седна Еровоам. А Йоас беше погребан в Самария при израилевите царе.

ثُمَّ اضْطَجَعَ يُوآشُ مَعَ آبَائِهِ، وَجَلَسَ يَرُبْعَامُ عَلَى كُرْسِيِّهِ. وَدُفِنَ يُوآشُ فِي السَّامِرَةِ مَعَ مُلُوكِ إِسْرَائِيلَ.

А Елисей се разболя от болестта, от която умря. И израилевият цар слезе при него и плака над него, и каза: Отче мой! Отче мой! Колесница израилева и конница негова!

وَمَرِضَ أَلِيشَعُ مَرَضَهُ الَّذِي مَاتَ بِهِ، فَنَزَلَ إِلَيْهِ يُوآشُ مَلِكُ إِسْرَائِيلَ، وَبَكَى عَلَى وَجْهِهِ وَقَالَ: «يَا أَبِي، يَا أَبِي، يَا مَرْكَبَةَ إِسْرَائِيلَ وَفُرْسَانَهَا».

А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той взе лък и стрели.

فَقَالَ لَهُ أَلِيشَعُ: «خُذْ قَوْسًا وَسِهَامًا». فَأَخَذَ لِنَفْسِهِ قَوْسًا وَسِهَامًا.

Тогава каза на израилевия цар: Сложи ръката си на лъка. И като сложи ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и каза:

ثُمَّ قَالَ لِمَلِكِ إِسْرَائِيلَ: «رَكِّبْ يَدَكَ عَلَى الْقَوْسِ». فَرَكَّبَ يَدَهُ، ثُمَّ وَضَعَ أَلِيشَعُ يَدَهُ عَلَى يَدَيِ الْمَلِكِ

Отвори източния прозорец. И той го отвори. И Елисей каза: Стреляй! И той стреля. И Елисей каза: Стрелата на ГОСПОДНОТО спасение и стрелата на спасението от арамейците! Така ще разбиеш арамейците в Афек, докато ги довършиш.

وَقَالَ: «افْتَحِ الْكَوَّةَ لِجِهَةِ الشَّرْقِ». فَفَتَحَهَا. فَقَالَ أَلِيشَعُ: «ارْمِ». فَرَمَى. فَقَالَ: «سَهْمُ خَلاَصٍ لِلرَّبِّ وَسَهْمُ خَلاَصٍ مِنْ أَرَامَ، فَإِنَّكَ تَضْرِبُ أَرَامَ فِي أَفِيقَ إِلَى الْفَنَاءِ».

И каза: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава каза на израилевия цар: Удряй в земята! И той удари три пъти и спря.

ثُمَّ قَالَ: «خُذِ السِّهَامَ». فَأَخَذَهَا. ثُمَّ قَالَ لِمَلِكِ إِسْرَائِيلَ: «اضْرِبْ عَلَى الأَرْضِ». فَضَرَبَ ثَلاَثَ مَرَّاتٍ وَوَقَفَ.

Тогава Божият човек му се разгневи и каза: Трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да разбиеш арамейците, докато ги довършиш; а сега само три пъти ще разбиеш арамейците.

فَغَضِبَ عَلَيْهِ رَجُلُ اللهِ وَقَالَ: «لَوْ ضَرَبْتَ خَمْسَ أَوْ سِتَّ مَرَّاتٍ، حِينَئِذٍ ضَرَبْتَ أَرَامَ إِلَى الْفَنَاءِ. وَأَمَّا الآنَ فَإِنَّكَ إِنَّمَا تَضْرِبُ أَرَامَ ثَلاَثَ مَرَّاتٍ».

И Елисей умря и го погребаха. А в началото на годината моавски чети опустошаваха земята.

وَمَاتَ أَلِيشَعُ فَدَفَنُوهُ. وَكَانَ غُزَاةُ مُوآبَ تَدْخُلُ عَلَى الأَرْضِ عِنْدَ دُخُولِ السَّنَةِ.

И веднъж, като погребваха един човек, ето, видяха разбойническа чета и хвърлиха човека в гроба на Елисей. А щом човекът стигна и докосна костите на Елисей, оживя и се изправи на краката си.

وَفِيمَا كَانُوا يَدْفِنُونَ رَجُلاً إِذَا بِهِمْ قَدْ رَأَوْا الْغُزَاةَ، فَطَرَحُوا الرَّجُلَ فِي قَبْرِ أَلِيشَعَ، فَلَمَّا نَزَلَ الرَّجُلُ وَمَسَّ عِظَامَ أَلِيشَعَ عَاشَ وَقَامَ عَلَى رِجْلَيْهِ.

И арамейският цар Азаил притесняваше Израил през всичките дни на Йоахаз.

وَأَمَّا حَزَائِيلُ مَلِكُ أَرَامَ فَضَايَقَ إِسْرَائِيلَ كُلَّ أَيَّامِ يَهُوأَحَازَ،

Но ГОСПОД им оказа милост, пожали ги и се погрижи за тях заради завета Си с Авраам, Исаак и Яков. Не пожела да ги изтреби и досега не ги отхвърли още отпред Себе Си.

فَحَنَّ الرَّبُّ عَلَيْهِمْ وَرَحِمَهُمْ وَالْتَفَتَ إِلَيْهِمْ لأَجْلِ عَهْدِهِ مَعَ إِبْرَاهِيمَ وَإِسْحَاقَ وَيَعْقُوبَ، وَلَمْ يَشَأْ أَنْ يَسْتَأْصِلَهُمْ، وَلَمْ يَطْرَحْهُمْ عَنْ وَجْهِهِ حَتَّى الآنَ.

И арамейският цар Азаил умря. А вместо него се възцари синът му Венадад.

ثُمَّ مَاتَ حَزَائِيلُ مَلِكُ أَرَامَ، وَمَلَكَ بَنْهَدَدُ ابْنُهُ عِوَضًا عَنْهُ.

Тогава Йоас, синът на Йоахаз, взе обратно от ръката на Венадад, сина на Азаил, градовете, които той беше отнел от ръката на баща му Йоахаз с бой. Йоас го победи три пъти и взе обратно израилевите градове.

فَعَادَ يَهُوآشُ بْنُ يَهُوأَحَازَ وَأَخَذَ الْمُدُنَ مِنْ يَدِ بَنْهَدَدَ بْنِ حَزَائِيلَ الَّتِي أَخَذَهَا مِنْ يَدِ يَهُوأَحَازَ أَبِيهِ بِالْحَرْبِ. ضَرَبَهُ يُوآشُ ثَلاَثَ مَرَّاتٍ وَاسْتَرَدَّ مُدُنَ إِسْرَائِيلَ.